Пауър метълът винаги е бил жанр на традициите. Изключения като Blind Guardian, Rhapsody, DragonForce и още няколко по-експериментаторски настроени състави не променят факта, че болшинството творящи в този музикален ареал като по правило се придържат възможно най-близко до типичния първообраз на хеви метъла. Е, BloodBound определено не демонстрират чудеса от артистична еклектика, но компенсират с концентриран изказ и респектираща увереност в силата на утвърдения олдскуул звук.
Дебютът на шведите отпреди пет години беше едно от най-свежите и обещаващи пауър издания за десетилетието, но уви, не бе последван от достатъчно убедителни творби. С четвъртия си опус момчетата се връщат към ерата на “Nosferatu”, за да създадат продължението, което той заслужаваше, но така и не получи. “Unholy Cross” е повече от достоен наследник - чувствително по-зрял, обмислен и хомогенен, но пълен с не по-малко запомнящи се моменти и хитов потенциал. BloodBound отново черпят богато от наследството на Iron Maiden, Helloween, та дори и на съвременни класици като Edguy и HammerFall, но го правят с усет, добавяйки към влиянията си изобилие от качествени идеи.
Да заместиш титан като Urban Breed е нелека задача, но точно за албум като “Unholy Cross” едва ли би се намерил по-подходящ вокалист от Patrik Johansson. Откриваме го в центъра на всяка пиеса – агресивен, емоционален или просто развихрил се в поредната епична оратория, той създава атмосфера и настроение по забележителен начин. Сравненията с Tobias Sammet са неизбежни, но едва ли някому би убягнало, че Pata всъщност пее с много повече сила и размах от идола си, поне що се отнася до послените му студийни изяви. В инструментално отношение получаваме очаквано мощен аранжимент: прости, но ефектни китарни номера и разкошни мелодични сола, подплатени от стремглаво препускаща ритъм секция. Химновото начало е залегнало дълбоко в композиционната концепция на записа и в резултат на това всеки епизод – от разгърнатите, почти елегични “Moria” и “The Ones We Left Behind”, през всепомитащи бичкии като “Drop The Bomb” и “In The Dead Of Night”, та чак до прочувствената балада “Brothers Of War” – грабва от първи до последен тон.
Рядко чуваме толкова стойностен модерен прочит на класическия метъл, колкото показания от BloodBound в “Unholy Cross”. Шестимата хвърлиха ръкавицата; сега чакаме големите имена на сцената да отговорят на предизвикателството... ако могат.
