С отшумяването на празниците, очакванията за една по-добра музикална година започнаха да валят като из ведро. Ако не друго, 2011-та ще бъде доволно плодотворна по един конкретен параграф - записите на т.нар. female fronted групи, за щастие на поддръжниците им и за ужас на противниците на тенденцията. Следвайки собствения си пример от времето на предишния албум, един от пионерите на симфоничния готик метъл отново постави началото на тазгодишния “женски” поход, което доведе до петата тава на норвежците Sirenia. И докато песента на бившото обиталище на Morten – Tristania, бе наскоро пределно изпята в рамките на срамно безличния “Rubicon”, то “The Enigma of Life” напомня, че г-н Veland винаги има какво още да даде на сцената.

Това, което мигновено прави впечатление в албума, е повторното присъствие на вокалистката Ailyn - не защото същата не дебютира блестящо в предишния диск на бандата, а заради неприятния навик на Morten да сменя певиците си като носни кърпички. “The Enigma of Life” е първата тава от близо десетилетие насам (ако не броим EP-то “Sirenian Shores”), която кореспондира точно с вокалния облик на своя предшественик. Нещо повече, музикалната линия не е мръднала и на йота, с изключение на чистото пеене на създателя на групата в добавка към гневните му крясъци, които внасят необходимата доза колорит – наложителна мярка след трагичната кончина на Jan Kenneth Barkved, който отговаряше за малкото, но паметни чисти вокали в “The 13th Floor”. При все успешната насока обаче, симетрията между двата албума на места изиграва лоша шега тук – дали заради твърде сходната композиционна структура или още по-яркия фокус върху Aylin, много от песните в “The Enigma of Life” звучат опасно подобно една на друга и отминават някак неусетно - единствено петно върху цялостната картина, което преди две години не беше толкова експлоатирано и далеч не представляваше проблем.

Имайки тази забележка на ум, всичко друго е такова, каквото се очаква от запис, носещ марката Sirenia – хоровите включвания на вечните спътници на Morten от любимата му френска формация (неотдавна короновала дебюта на Mortemia), както и приятната симфоничност, обогатена от цигулки (“The Twilight in Your Eyes”, “The Enigma of Life”). Интересен е и избраният атмосферичен подход – въпреки генералната меланхолия, разпростряла мрачния си воал над албума, на места Morten залага на едно по-позитивно звучене (“This Darkness”, “Winter Land”, “This Lonely Lake”). Синхронът между хористите и дуетните линии на Aylin и Morten е добре балансиран, а маестрото често се разписва с добре познатите си мелодични сола, полирайки финалния облик на парчетата. И за да не остане назад от най-ярките звезди от дискографията, албумът притежава няколко впечатляващи контрастни моменти като саундтраковата клавишна магия “A Seaside Serenade” и ударната насока на “Darkened Days to Come” и “Coming Down”, странно окупирала средата на албума.

Общо погледнато, петият опус на норвежците се възползва от едно удобно, но не и неприятно повтаряне на старата формула, което ще се понрави на всички, които си падат по късните албуми на Sirenia, а може би дори и по творчеството на Morten като цяло. Тези, които не живеят с надеждите за втори “Beyond the Veil” и искат още от същото с една идея по-тежко звучене, но затова пък анатемосват женските вокали, могат спокойно да насочат вниманието си към Mortemia - там той се вихри в изцяло собствени води и не е изключено 2011 г. да види втория албум на формацията. Дотогава обаче “The Enigma of Life” може осезаемо да възнагради упоритостта на най-търпеливите.