Бидейки една от онези емоционални, искрени и отдадени на висшето изкуство групи, каквито все по–рядко се появяват, Evergrey напълно заслужено се превърнаха в това, което са – оригинално явление и съвременен стандарт за прогресивна музика. С творчество, крещящо в открит протест срещу дехуманизацията и свирепия упадък на моралните ценности, шведите напояваха всяка своя животворна капка кръв в името на непреходни шедьоври на тежкия рок, чието послание винаги се противопоставяше на безчувствието и нихилизма, разяждащи човешкия индивид отвътре. С широки крачки се устремиха напред и плавно развиха самобитния стил, с който се легитимират. Докато слоевете разлистваха своята прелест, ставаше все по–видно, че записите са създадени с тенденция към повече динамика, плътност и мощ. “Torn”, вероятно най–твърдия, метален, но футуристичен албум, постигна почти на шега подсъзнателното намерение на групата да раздели мненията в двата полюса. Защото при Evergrey в риска на бързото развитие се раждат най–чутовните произведения, често трудни за възприемане, поради своята напредничевост, но винаги благодарни в края. Назад във времето го доказаха “The Inner Circle”, “In Search Of Truth” и днес “Glorious Collision” го прави със същата аргументираност.
Да бъде открит албум с една от най–епичните му песни е ефектно решение; “Leave It Behind Us” прави кратък увод с церемониални женски напеви, превежда през непоклатим риф до много силен припев, чийто студен клавишен звън вика асоциации с ледени късове насред океан, огряван от хапливото зимно слънце в някоя от най–отдалечените точки на панетата. Хитовата “You” носи със себе си още свежест и концентрирана енергия като особено важен момент се явява напомпаното с техника, стоманено-солидно соло, доста сродно с машинните изпълнения на Jeff Loomis в Nevermore. До средата на “Wrong” записът показва всички елементи, които доведоха Evergrey тук: превъзходни прогресии, загадъчна атмосфера, мистични мелодии и чувствени рефрени. Устремен и безкомпромисен е въвеждащият във “Frozen” риф – подходящо начало на болезнено удрящата песен, намерила своето логично продължение в раздвижената “Restoring The Loss”, където насечените китари, в които се врязват вокалите на Tom Englund, връщат към модернистичния предшественик, “Torn”. След това се появява пламенният, покрит с фина симфонична завеса припев, а после хармонии, с които всяка съвременна епична прог банда би се гордяла. Тъмен и отчаян е всеки звук в “To Fit The Mold” или “The Phantom Letters”, където шведите са съградили драматични, прегърнати от силна меланхолия, здраво свързани секции – свидетелство за блестяща форма в писането на баладични пиеси. Болка, страдание, тъга, обич, мечти и надежди съставят основите на “Free”, “I’m Drowning Alone” и... целия “Glorious Collision”. Къде щеше да бъде един от символите на жанра (за последните десет години) без тях? Evergrey още веднъж създават метъл шедвовър и с него дори най–тежката депресия би била едно чудесно прекарване.
