Лесно ли е в стил като мелодета да бъдеш оригинален и изненадващ? Определено не. Вече всяка изсвирена нота е клише! MyGrain са далеч от създаването на нови канони в жанра или разширяване на рамките му. Финландците следват звученето на по-модерни групи като Scar Symmetry, но също така са наляли толкова бензин в огъня, че са направили албума си експлодиращ от енергия. Третата тава на момчетата (и момичето) звучи значително по-убедително и сигурно от предшествениците си, които представляваха по-скоро опипване на почвата.

“Into the Parallel Universe” започва с акустично и нежно начало, но скоро прераства в същински ураган, помитащ всичко, което се изпречва на пътя му. Веднага прави впечатление невероятната комбинация от екстремни и чисти вокали – символ на мелодичния дет метъл, но не толкова изпипана при повечето групи. Китарите размазват с модерни и разчупени рифове, клавирите придават атмосферичен фон, а ритъм секцията е съвсем безпощадна. “Shadow People” се отличава с хитов припев и технично соло на китара, а инструменталната част отново кипи от енергия до такава степен, че си мислиш, че злите финландци са набивали стероиди в студиото. “Dust Devils and Cosmic Storms” показва контраст между може би най-агресивните моменти в албума и мелодичния, лесно хващащ припев. “Of Immortal Aeons”, която вече има и собствен видеоклип, представя добре лицето на групата и на албума, а частта, започваща на след втората минута е тотално маниакална - ако на MyGrain им се наложи да изсвирят това на живо, то тогава залата съвсем спокойно може да се срути. Футуристична атмосфера е завладявала “A Clockwork Apocalypse”, включваща по-баладична и спокойна част в средата си – трудно е да наречеш албум като този еднообразен. “Eye of the Void” е обогатена от включванията на бившия фронтмен на Kiuas – Ilja Jalkanen, който носталгично напомня за приятния си глас. Дано това момче скоро си намери друга група, за да го чуваме по-често. “Trapped in an Hourglass” не предлага нищо нечуто до този момент в тавата, но е поредното доказателство, че MyGrain има какво да дадат на сцената. Втори гост-вокалист в албума чуваме в песента “Xenomorphic”, а именно Lars Eikind от Before The Dawn. Изпълнението му както винаги е невероятно мелодично и приятно и придава нови цветови оттенъци на музиката. “Cataclysm Children” е апокалиптичен финал, синтезиращ всичко възпроизведено до този момент – експлозивните куплети, мелодичните припеви, спиращите дъха сола, за да завърши с тих клавирен финал, докато завесата пада…

…и светът започва да се готви за следващо унищожение, което е само на пръст разстояние от бутона play. За толкова изчерпан стил, MyGrain са светлина в тунела и носят надеждата, че има още какво да се каже и изсвири в него. Третият едноименен запис на секстета ще се хареса на всеки фен на модерния мелодет, но има какво да даде и на песимистично настроените. Остава ни да пожелаем късмет на момчетата, за да продължават да ни радват с такива силни записи.