Канада. Страна, чийто принос за развитието на екстремната музика в нейните всевъзможни разклонения е трудно измерим. Историята помни светилата на канадския метъл, така разнолик, ала винаги иновативен и свидетелства за синдрома на постоянното експериментиране. Опипването на нови територии е станало така присъщо на огромен процент от бандите, (из)родени в тази сцена, че се тига до етап, на който да наречеш една от тях “обикновена” е еквивалент на най-гнусно поругаване. Днес това не се променя и Mitochondrion са неопровержимо доказателство, че слушането на тежка музика все още е вълнуваща авантюра; еволюционери те не са, но в ера на масово препродуциране и често комично интелектуалничене, албуми като “Parasignosis” звучат откровено опасни с бръснещите китари, непрестанната агогика и богатството на лунатични изблици, които допълнително нагнетяват атмосферата. В началото стиловите прилики с Portal са ушевадни, но с всяко следващо слушане нещата намират отредените си позиции, а Mitochondrion показват откъде идват. Показват и че са една от големите групи в окултния, напомпан със солидна доза черна отрова дет метъл.

“Parasignosis”, тяхното второ дългосвирещо издание след “Archaeaon” от 2008 и дебют за култа Profound Lore, стартира с концептуално свързаните три части на адската пиеса “Pestilentum Intus Vocamus, Voluntatem Absolvimus”, където отварящата “Plague Invocation” прави брилянтно адажио встъпление, комбинирано с безбожни гутурални ревове, преди да се хвърли в хаоса на своите трескави бластбийтове, за да преведе през неукротимата лудост “Lex Ego” до кошмара на обсебващата “Tetravirulence”. Толкова много сила отприщва всеки риф и така гениално-зла е всяка секунда, но докато аудио атаките трансформират твърдата материя в плазма, хармониите зад тях разголват слоевете и разширяват пространството. Умението за създаване на зашеметяващи мелодии е налице, но в същото време канадците не напускат териториите на грозното, отблъскващото и бруталното. “Katheonotheism” е обобщаваща за цялостното внушение на албума, а маршовият й ритъм изстрелва шизофренията директно в нейния безумен пик. 5% Criptopsy, 10% Blasphemy, 15% Portal и 70% Mitochondrion, “Parasignosis” е перфектното въведение в 2011 и потенциална дет класика.