Една от най-хубавите черти на индъстриъл метъла е, че в него думата политкоректност не значи нищо. В лирически аспект групите, творящи в този стил, винаги са били твърде провокативни, остри в изказванията си, стигащи до буквално брутални изводи. Сега, факт е, че са налице и доста извращения, но днес ще си говорим за качествен индъстриъл, носещ сериозни послания. Затова още сега, без всякакви възражения, можеш да забравиш за Rammstein и Nachtblut.

Новият запис на швейцарските класици Samael покрива точно гореспоменатите критерии – скандален, брутален и откровено натрапчив. В музикално отношение, съвсем очаквано, получаваш безкомпромисен звук, кръстосващ индъстриъл и симфоничен блек метъл – нещо типично за тази групата. Този път електрониката отстъпва пред симфониите. Темпото преобладава в умерения регистър, но това изобщо не е лошо. Много често се случва еднаквото темпо на песните да превърне даден албум в скучно и сухо произведение. Тук нищо подобно не се наблюдава, дори напротив – Samael умело са взели всички позитиви на по-бавната музика и са създали произведения с главозамайващ груув. Това им свойство, плюс епичните минорни симфонии, прави целия “Hegemony” страшно зарибяващ. Всичко е изведено на преден план, музиката е по-лесносмилаема, съответно се слуша на един дъх.

В лирическо отношение става интересно. Текстовете, типично за жанра, са изцяло социално насочени. В албума ще срещнеш всички теми, които вълнуват съвременното общество. Те са поднесени остро, но все пак с метафори, които те карат да се замислиш. На места музикантите се представят като впечатляващи сатирици... или пък не, зависи как приемаш фактите. Тук ще се говори за провокативни политически системи – най-засегната е темата за комунизма, но като цяло място намира и всяка друга тоталитарна власт. Нашумели проблеми като расизма и масовото невежество на масите са сериозно разгърнати, засилващите се вълни на самоубийства сред хората, както и депресията, също са част от цялото. И отново се връщаме в политиката: критикуват се управляващите органи, на които мафията и корупцията са добре познати, които се отнасят безхаберно към работата си, и които с действията си ще доведат собствените си народи до гибел.

Слушайки “Hegemony”, ще усетиш как в един момент започваш да си тананикаш фрази със странен смисъл, като “Red planet, red sky / This world ends in a blast / Red planet, red sky / We’re one people, at last”, или пък като “Through all the shades of grey / Black is the new white / It is the time, it is the day of / Black supremacy”. Това изобщо не трябва да те притеснява, със сигурност първите възприятия в главата не са напълно верни. Все пак, няма как Samael да са расисти и комунисти... нали?