Макар и клонящата към своя край, 2017-а година се оказа доста ползотворна за пауър метъл средите. Освен чудесния набор от нови издания, ставаме свидетели и на възраждане на добре познати имена в жанра. В последната категория попадат и Power Quest, които обявиха края на своята кариера през 2011-а, при това оставяйки зад гърба си един от най-силните албуми към момента – “Blood Alliance”. Въпреки затрудненията обаче, бандата успява да се завърне след шест години със своя шести студиен запис, озаглавен “Sixth Dimension”. Да, определено не е случаен подбор на числа.
В ранните години на своето съществуване Power Quest се придържаха към енергичния спийд метъл в духа на DragonForce. Всъщност няма нищо по-нормално от това, предвид че основателят на групата Steve Williams преди това е свирил именно в DragonHeart (известни днес като DragonForce). Разбира се, групата съумя да извлече най-доброто от посочения жанр и да изгради свой собствен и разпознаваем стил. Дългата пауза, която ни отвежда до “Sixth Dimension”, неизбежно е оставила своя отпечатък както върху поредните промени в състава, така и в музикално отношение. За радост обаче, промяната невинаги е нещо лошо.
Откриващият трак “Lords of Tomorrow” поставя ударно начало на албума със своите мелодични китари, енергична ритъм секция и задъхано темпо. Парчето не само се движи в класическите за бандата коловози, но и разсейва съмненията около друг нов член на състава, а именно вокалиста Ashley Edison. Още от първата композиция става ясно, че последния не само има чудесни гласови възможности, но и се вписва отлично в стила и идеята на записа. “Starlight City” укротява темпото, но пък предлага доза епични вокали и рифове. Пилотният сингъл “Kings and Glory” ни въвлича във вихрушка от галопиращо темпо, китарни дуели и заразителни рефрени, гарнирани с чудесни мелодични клавири – изцяло в духа на класическия звук на бандата. Позитивното “happy metal” настроение рязко се сменя с “Face the Raven”, отличаваща се с по-твърдо звучене, но и с излишно високи вокални заигравки. “No More Heroes” връща чувството за светлина и позитивизъм и макар да не предлага скоростно темпо, по лек и елегантен начин влиза под кожата. Споменатите вокални напъни към високите тонове се усещат отново в “Revolution Fighters” и въпреки че песента звучи добре в музикално отношение, оставя смесени чувства. Следва “Pray for the Day”, която на свой ред ни връща рязко към 80-арски звук с привкус на хард рок елементи. Може би целта е да изпъкне съпътстващата я композиция, явяваща се и една от най-силните в диска – “Coming Home”. Комбинацията между вариращо темпо, експлозивни припеви, мелодични китари и препускащи барабани превръща парчето в истински диамант в творчеството на бандата. Закриващата и най-дългосвирещата пиеса тук е опит за многопластово изпълнение, но резултатът е по-скоро редуване между монотонни куплети и драматични рефрени – всичко това в умерено средно темпо. Поредното доказателство, че силата на групата извира от скоростните и мелодични инструментали, а не от провлачени пасажи с мрачно настроение.
В заключение можем да кажем, че “Sixth Dimension” не е просто поредният албум в дискографията на Power Quest, а едно своеобразно прераждане за бандата. В обновен състав, със свежи сили, но и запазили своя разпознаваем стил, момчетата се отправят в търсене на нови хоризонти. А ние можем да се надяваме, че този път няма да се налага да чакаме толкова дълго до следващия запис.
