Някак странно минава времето, лишено за дълго от творчеството на Tuomas Saukkonen. За запознатите с работохоличните навици на финландеца продължителното затишие е еквивалентно на професионално самоубийство, ето защо феновете му получават своята доза под формата на един, а понякога и два записа на полугодие. Конвейерната продуктивност обаче доведе до все по-противоречиви отзиви от последните творби на Black Sun Aeon и Before the Dawn, експлоатиращи формулата “убийствено парче/пълнеж”, а криворазбраният и недотам успешен експеримент RoutaSielu предизвика още дузина вдигнати вежди, свити рамене и шепот в сенките.
Съставната рокада не е нещо ново за Tuomas, още повече когато говорим за основния му проект – Before the Dawn. И ако след новоподписания с Nuclear Blast договор бъдещето на групата най-сетне придоби убедителна яснота (или напротив?), лишаването от кристалния глас на Lars Eikind разтърси из основи бандата, а обещанията на Saukkonen за коренна промяна в стила с тенденция към по-екстремен звук бе колкото неочаквана за едни, така и тайно желана от други.
Измененията пристигнаха с баналното заглавие на епоса “Rise of the Phoenix”, следващ много точно плана за действие на фронтмена, който както винаги отговаря изцяло за музикалното ядро. Енергични китари, пронизителни крясъци и вледеняващо красиви мелодии, кипящи в кръвта на всеки финландец, се разпростират в продължение на 40 минути, които за разлика от предишните отрочета на музиканта звучат недостатъчно – “Фениксът” е първият лишен от скука албум на Before the Dawn, притежаващ всички средства, с които да ангажира интереса на слушателите си задълго.
Липсата на чистите извивки на Lars е компенсирана от най-злостните ревове в кариерата на Tuomas, опъващ и китарните струни с не по-малко хъс. Звуковата промяна е по-осезаема от всякога - композиционната структура следва тясно насоката на водещите мелодии, на места по-близки до красотата на сънародниците Omnium Gatherum и Insomnium, отколкото до едва забележимите инструментални акценти от старите творби на маестрото. Като албум, “Rise of the Phoenix” предлага доволно количество разнообразие, в което талантът на Tuomas на отличен мелодист се радва на все повече внимание и слава. Величествената агресия на песни като “Pitch-Black Universe” и “Phoenix Rising” контрастира с почти Amorphis-ката атмосфера на “Throne of Ice” и шред масовката “Cross to Bear”, а барабанният тътен на поредното ново попълнение в групата – Joonas Kauppinnen, осигурява стабилна подложка за жежките рифове до степен, в която тоталната липса на клавир е неосезаема, съвсем нетипично за мелодет състав от Скандинавието.
Старата поговорка “по-добре късно, отколкото никога”, работи на пълни обороти за Before the Dawn. Напредъкът в лагера на способен творец като Tuomas Saukkonen е винаги добре дошъл. За щастие на феновете на по-тежките му записи, звуковата картина на “Rise of the Phoenix” е един вид продължение на “Routa” - екстремената втора половина на Black Sun Aeon, а тавата е най-доброто, което някога сме чували от именития мултиинструменталист. Този път експериментът е повече от успешен и ако не друго, то поне обещава едно в пъти по-светло бъдеще.
