Ревюта
Група: Soulfly      Албум: Enslaved      Автор: shogot, killer rose      Март, 2012

 

Езикът предлага достатъчно възможности да определиш значението на една група – нейното равнище, но нека приемем, че в случая може да употребим в метафоричен смисъл думата “племе”. Великото племе, чиито завоевания оставиха наистина впечатляващо наследство – предадено, а по този начин съхранено и продължено от стотици други. За съжаление, без да съществува външна опасност, племето не можа да се защити от себе си. Тогава силата, мъдростта на неговия вожд вече са били прекалено големи и другите решили, че той (или по-скоро неговата любима) е истинската заплаха. Вождът бил “прогонен”. Обидата била твърде тежка за гордата му душа. Разгрома на Sepultura е добре документиран, но той е, каквото е – разгром на Sepultura, не на водача им. Защото той създаде ново племе. А после още едно.

Фактът, че Max Cavalera разпространява своята креативна мощ и не е спирал да го прави, е респектиращ. Още по-впечатляващо е, че докато Soulfly започват от края – от “Roots”, те са нещо напълно различно и... спиритуално. Но масовото мнение, че с “Conquer” и “Omen” бразилецът е дал най-доброто от себе си (на този етап), сега изглежда забавно. В “Enslaved” са корените, но не онези от 1996. Това е траш албум, на предела на още по-екстремните жанрове. И за да го докаже, Cavalera преминава границата, при това директно в началото. Полу-интрото “Resistance” на бърза ръка ти срива психиката с цикличен Meshuggah риф (обаче Meshuggah от гранит, не от разтопен метал!) и величествени перкусии преди неудържимата Behemoth-ска атака на “World Scum”, където гласа на “свинската справедливост” Travis Ryan (Cattle Decapitation) добавя допълнителна бруталност. С масивен саунд и някои от най-добрите песни, които Max някога е писал, “Enslaved” е амбициозен албум. Колкото ектремен, толкова и епичен.

Има една особено добра перспектива пред онези, които искат да си обяснят как новият Soulfly е толкова свиреп, как “Gladiator” изплюва риф, способен да даде аудио облик на цялата година и как албумът е опасно близък до класическата Sepultura, същевременно и достатъчно далеч. Преди няколко месеца, малко преди поредната “чистка” във вражеското племе, то нападна с “Kairos”, най-зъбатата им проява с цветнокожия вожд, наследил Cavalera. “Enslaved” е отговорът, а след такъв отговор има две възможности – да заровят томахавките или “другите” да се откажат. Но след това “Intervention” го изкрещява в прав текст:

“Fight back!
Attack!
Let them all know that we’re back!”

Max Cavalera никога няма да отстъпи. Остава вариант две...

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт