Малко групи могат да се похвалят с тази продуктивност, с която са известни Amberian Dawn. За близо десетилетие неокласиците от Финландия оставиха зад гърба си вече осем албума. Но тук не говорим само за количество, защото качеството винаги е на ниво. Изглежда в метъл средите ще си съставим една максима: не всеки човек е гений, но всеки Tuomas е. В случая цялото име е Tuomas Seppälä. Когато си добър композитор и се обградиш с талантливи музиканти, резултатът е нещо невероятно. Такава е ситуацията при Amberian Dawn.
Осмият опус на финландците е поднесен в сребърен поднос първокласен неокласически пауър метъл. “Darkness of Eternity” е от тези страхотни дългосвирещи музикални романи, които те карат да се чувстваш горд и привилегирован, че живееш във време, което ти позволява да се насладиш на подобно съвършенство. И това е съвсем меко казано, защото този албум е наистина съвършен. Тук няма пълнежи и няма излишни помпозности, прикриващи творческа неоригиналност. За феновете на този стил музика, това е истинска находка, особено днес, когато пауър метълът е пренаселен и пренаситен, но нови и нови имена продължават да бликат отвсякъде, кое от кое по-посредствено.
“Darkness of Eternity” следва стандартите на неокласиката, но не се съобразява напълно с критериите на пауър метъла. Amberian Dawn са си дали пълна свобода в творческия процес, и така са успели да надградят и да надскочат жанровите ограничения. Музикантите са си позволили да експериментират и да си играят с всякакви хармонии – мажорни и минорни. В това се крие и трудната част: мажорните гами са нетипични и некомфортни за средностатистическия метъл фен. Тук те са, ако не преобладаващи, то са със сигурност много често срещани. Има ги в почти всяка песен, а понякога са и фундаметнални за дадена композиция. След няколко преслушвания се свиква с тях, а накрая започваш да разбираш колко са важни в случая.
Точно това е нужно на “Darkness of Eternity” – няколко преслушвания. Две или три. След това вече спираш да броиш. Хит след хит – така е от първото до десетото произведение. Хубавото е, че музиката изглежда на пръв поглед свежа и лесносмилаема, а всъщност крие доста клопки. Всяка песен се разкрива на слушателя постепенно и по различно време, но накрая всяка ще бъде оценена. Този път музикантите са наблегнали не на симфоничната, а на пауър частта. Записът гъмжи от технични, но все пак мелодични китарни сола и разнообразни ударни ритми. Клавирите се включват в общата картина по много интелигентен начин. Всичко е премерено и нито един фрагмент не изпъква над останалите.
Amberian Dawn за пореден път доказват, че са майстори в сферата си. Феновете ще харесат новото им творение, а в случай че тепърва се сблъскваш с тази група, дай ѝ шанс – със сигурност все по-често занапред ще чуваш името ѝ. Дори и да не си фен на мажорните гами, може би ще останеш приятно изненадан.
