Трудно е да слушаш Cavalera Conspiracy и да не ги сравняваш с нещата, с които бразилските братя станаха известни в края на 80-те години на миналия век. Всички ние, феновете на “старата’’ Sepultura, искаме тези дни да се върнат и хитове като “Arise”, “Dead Embryronic Cells”, “Inner Self”, “Troops of Doom”, плюс останалите траш класики на легендарните бразилци, да възкръснат в соло проекта на Големия Макс.
Албумът “Psychosis” бe чакан от много хора, като oбнадеждаващи признаци даде пуснатата в началото на октомври начална песен “Insane”. Цялостната продукция обаче може да бъде определена като “ту партс: фърст парт – вери гуд, секонд парт – айм но лайк”, както би се изразил един легендарен български футболист.
Впечатление прави енергичното начало на повечето от парчетата, докато изведнъж като гръм от ясно небе тоналността и стилът на песента се сменят – от типичен траш риф, изпъстрен с бърз алтърнатив пикинг, в тежък дуум, нетипичен за човек с визитката на Max Cavalera. И не че искам с това си изказване да обидя стила; просто когато си пуснеш соловия проект на основателя на Seputura, определено не очакваш да чуеш това.
За да не звуча толкова хейтърски настроен, ще започна с хубавите неща в записа. Във вече споменатата “Insane” няма сбъркана нота. Силно парче, което ще допадне на всички, обичащи твърдата музика. “Terror Tactics” също e от песните, които можем да причислим към добрите. Там можем да сложим още “Crom”, “Impalement Execution”, “Spectral War” и първата част на “Judas Pariah”. Първите две минути от песента ни връщат много далеч във времето, или по-точно казано – в годините 1986-а и 1987-ма. Именно през тях Sepultura добиват огромна популярност с първите си две издания, “Morbid Visions” и “Schizophrenia”, и бързо успяват да се утвърдят като най-добрата бразилска траш банда. Дотук добре, но с каква цел парчето придобива съвсем друг вид след втората си минута? Едва ли някой, освен членовете на бандата, може да даде точен отговор. Закриващата “Excruciating” също започва добре и дава наченки на нещо, което ще ти пръсне черепа само с началния си риф. Последните ѝ три минути обаче са абсолютно ненужни и развалят хубавия финал, който албумът можеше да има.
В графата “слаби” можем да поставим единствено “Hellfire”, която, освен че прави албума с три минути по-дълъг, няма друг реален принос. Едноименната инструментална композиция “Psychosis” също e доста противоречива поради факта, че нито може да те грабне като звучене, нито впечатлява със сложност, а всички знаем, че заглавното парче в една тава винаги предизвиква по-голям интерес от останалите и бива съдено най-жестоко. Е, ако трябва да сравняваме ‘‘Psychosis” със сепултурските “Arise” или “Beneath the Remains”, резултатът в случая може да бъде определен като отбиване на номера.
Дали заради смяната на лейбъла от Roadrunner на Napalm или заради нещо съвсем друго, “Psychosis” e далеч от класата на дебютния “Inflikted” от 2008-ма година и последвалия го “Blunt Force Trauma” от 2011-а. Разбира се, всеки има свой собствен вкус и предпочитания, затова най-доброто решение е да изчакате до петък, когато албумът излиза, и да го прослушате детайлно.
