Истински ад е в The Box. Не концертно клише, а самата действителност – влизаш и осъзнаваш, че всъщност минусовите температури са доста приятна опция на фона на това долу… То обаче би трябвало да е добре познато на всеки, така че нека наблегнем повече на добрите новини:
a) The Box съвсем скоро ще се премести на “Сливница”, така че безумният “вечерен час” ще отпадне и концертите оттук насетне ще могат да продължават и след 22:00. Което е страхотно, освен ако не си свикнал да си лягаш рано-рано след кофичка кисело мляко и дневната доза Ulver;
б) петте банди на Extreme Death Fest - млади, стари и по-стари, са във великолепна форма, забиват в добър баланс нов материал и познати гвоздеи, звучат разнообразно, допълват се взаимно и накратко дават страхотен пример за това колко е як българският ъндърграунд;
в) не е ясно дали това може да мине като добра новина, но Тодор от Impenitence (фронтмен и на черната ни гордост Dimholt) се е професионализирал в критикуването на любими(те ми) банди, така че ако много ти е мерак да вбесиш някой фен на Mastodon, Killing Joke, Portal – потърси го за съвет. Той ще даде такъв с най-голямо удоволствие.
Първи на сцената излизат Unhumanity… и буквално изтребват! Купчината мускули, кръстени Никола, манипулират баса, Едо кара цялата тайфа в клуба да съжалява горкия комплект барабани, Спас и Иван извличат есенция от “чудни” 90-тарски дет метъл миазми, а Петър е едно от лицата, или по-скоро една от косите на родната сцена. Не го описвай, виж го! Момчето грухти, куфее, грухти, куфее, поблагодарява на публиката и продължава да грухти и куфее. Интензивен сет, зловещо клане. Pure death fury, ако можем да си поиграем на думи с вечното наследство на рок титаните Clutch.
Нещата съвсем изгрубяват с излизането на Impenitence. Винаги съм приемал Тошо като внимателен, кротък и възпитан пич, но зад микрофона бургазлията изпада в амок, забелва очи и хвърля адреналинова бомба в “Кутията”. За да бъдем честни, по-екстремен Extreme Death Fest така и не можа да стане. Не че следващите три банди не вдигат летвата – както стана дума преди малко, те всички се допълват. Просто никой не дъни толкова суров и тежък метъл, а имайки предвид неприятния факт, че за Impenitence саундът сякаш падна под нивото на останалите, това изпълнение се оказа и абсолютен триумф. Приятелските чувства настрана, вокалистът им така или иначе добре се постара да напсува моята гордост от Реал Мадрид – Карим Бензема, когато си лафихме същата вечер. Suffocation-style мъчението на Impenitence го извинява. Прощавам ти, Тоше. Карим обаче не би простил на Арсенал…
Hatebomb, Hyperborea, Scapegoat. Една след друга, три култови (в пълния смисъл) български банди правят абсолютен погром. Всичко се случва на един дъх, искрени и ентусиазирани, музикантите оставят собствения си почерк върху Extreme Death Fest така, както неведнъж са го правили в нашата нелесна ъндърграунд реалност. Било суровата енергия на “Птицата” (Hatebomb), монолитното присъствие на Hyperborea или зашеметяващата сплав от мелодия и екстремност на Scapegoat, тези групи са тук и сякаш винаги е било така. Тук, до мен и теб - нашите тежки спътници в още по-тежкия живот. Те са скромни, но авторитетни. Благодарят ни, но не очакват същото, защото нашата благодарност се изразява в присъствието. Няма нужда от обяснения за това как е плъзнало Старото зло, как се открива сет с “Nosferatu” или що за китарен дует са Васко Нешев и Георги Христов. Нужно е такива събития да се организират по-често, отколкото коцертите на разни псевдо-секси, екс-Nightwish женици. Нека сме малко по старому зли! Let there be death!
