Малко неща са по-изнервящи от отложен концерт на най-любимата група. След злополучния късмет, съпътстващ лайв програмата на Within Temptation напоследък, пренасрочването на турнето им след близо четири години сценично (и студийно) затишие си беше цяло чудо. За щастие на феновете, албумът “The Unforgiving” излезе в срок и обра заслужените овации, а с него дойде ред и на първата вълна концерти на холандците. И тъй като за пореден път България не беше включена в предварителния план на групата, избраната ни дестинация беше Виена, не без основателна причина определена от Sharon den Adel като “най-красивия град в Европа”.
Часове преди концерта на австрийска земя около мястото на събитието се въртяха шепа фенове, дошли от чужбина, както и Sharon и половинката й Robert Westerholt, който е по-скоро придружител на бандата след като прехвърли китарните си ангажименти за турнето на шведския си колега (и звуков инженер на групата) Stefan Helleblad. Организацията беше на ниво, за радост липсваха типичните родни черти в лицето на животински блъскащи се и пушещи като комини тровители, а самият концерт като по часовник откриха белгийските странници от Triggerfinger – полубеловласи музиканти на привидно средна възраст, които повдигнаха настроението на пълната зала повече с шеговитото си присъствие на сцената, отколкото с музикалния си микс от психиделичен прогресив и блус рок... преди Within Temptation да напомнят, че няма никакво значение кой свири преди или редом с тях.
Под наративите от “Why Not Me” - интродукцията на актуалния албум, кристално чист звук, светлинни ефекти и огромна видеостена, симфоничният секстет щурмува обширната сцена с топлото си сценично излъчване, усетено както от нас с Warrior of Ice в средата на първия ред, така и от феновете в дъното на залата, неусетно подчинени от присъствието на бандата. Китаристите Ruud Jolie и Stefan Helleblad отприщиха силата на четири последователни парчета от “The Unforgiving”, изпълнени безпроблемно от лъчезарната Sharon den Adel – “Shot in the Dark” и “In the Middle of the Night” взривиха публиката, а хитът “Faster” и баладичната “Fire and Ice” впечатлиха със специално тематични клипове, прожектирани на видеостената зад клавира на Martijn Spierenburg и касите на Mike Coolen. Последва неочаквано ранна ретроспекция с една от най-знаковите песни на Within Temptation – “Ice Queen”, приглушена от мрачните “The Howling” и “Our Solemn Hour” от “The Heart of Everything” (2007). Симфонизма на “Stand My Ground” нарушиха “диско” синглите “Sinead” и “What Have You Done”, като певческата роля на Keith Caputo в последния бе поета изцяло от гласните струни на феновете. Най-мащабната епика в актуалния албум на бандата – “Iron”, ни поднесе силен видеозапис и перфектна сценична симбиоза между старото и новото звучене на Within Temptation; ударната “Angels” и потресаващите кадри на фона на “Lost”, която замести елегията “Memories”, вкараха допълнителна доза драматизъм, докато Sharon и компания и постоянно сменяха местата си на сцената и ръкомахаха към екзалтираните си почитатели. Без кой знае каква пауза, първият бис бе изцяло посветен на опуса “Mother Earth” с високите тонове на “Deceiver of Fools” и келтските мотиви на едноименната постановка. Краят оповести “Stairway to the Skies” – закриващото парче от “The Unforgiving”, което спусна завесата с красиви клавишно-струнни сола на Martijn и Ruud, подготвени специално за концертната роля на песента.
На фона на викове, аплодисменти и радостни скандирания, Within Temptation отправиха благодарен поклон и за последен път поздравиха събралото се от къде ли не множество, което направи изпращането им дори по-шумно от самото посрещане. Перфектният финал на концерт на група, раздаваща се до последно и превърнала се в световен стандарт за прецизност, професионализъм и отношение към музиката, визията и верните си почитатели.
