"Тази година направих феста за ценителите и за истинските фенове."

Това бяха думите на Цонко (познат и като Цонев), когато ни спря на стоп (не ние го спряхме, а той спря нас) по пътя за плажа (адски не-метълско и (не)чистоплътно, знам) на втория ден от феста. Не мога да не призная, че на всеки му става драго, когато чуе такива приказки. Става му драго и когато шофьорът на кМЕТАЛа започва да скача ентусиазирано от споделено мнение, което крайно съвпада с неговото и което явно е споделил с шефа си малко преди двамата да решат да спрат на двама фена, борещи се с вятъра и плажния си чадър, пазещ им сянка по пътя надолу към плажа. Цонко също така се притесни, че в колата звучи QUEEN, а не "нещо по-тежко" ("Breakthru" ако не ме лъже паметта), което ни напуши в смях, защото QUEEN са ГОЛЕМИ, което му и казахме (което го вкара леко в шах). Когато слязохме от колата и пожелахме на Цонко и шофьора му всичко най-хубаво, а те от своя страна ни пожелаха приятно изкарване на останалата част от феста, се замислихме, колко ли други "кметове" и "кметици" биха спрели на двама случайни души ей така, просто за да ги качат. Чини ми се, не са много.

Ден Първи
В който всичко започва много бързо

В смисъл, да, докато стигнеш до Каварnа и си пооправиш бакиите и вече трябва да скачаш и да пееш на стадиона. Общо взето това важи за цялата Каварна тази година - мина на един дъх и вече се чудя дали съм бил там изобщо. Май пътя до там и обратно (да не се бърка с "Хобит" на Толкин!) бе повече, отколкото изкараното време в самата Каварна... Освен това, другото не е било сън по време на пътя. Не, чакайте, има снимки с мен на стадиона. Май в крайна сметка съм бил на този фест и то от самото му начало с

DREAMSHADE
Мелодетът силно не ми е в кръвта, но пък бях отишъл в Каварна, за да се забавлявам, така че реших да дам на момчетата шанс и макар и с кратко закъснение (заради скандал с кривата охрана, които не искаха да ни пуснат на стадиона с два ментови студени чая) нахлухме, за да станем свидетели на DREAMSHADE-ското изпълнение. Като мернах отдалеч какво става на сцената, леко се стреснах, защото от по-голяма дистанция вокалът изглеждаше крайно нелепо (от по-близо се видя, че и клавиристът не му отстъпва, но пък отблизо изглеждаха не толкова нелепо), а човекът толкова се беше надъхал и така се раздаваше на сцената (в крайна сметка след като от охраната не пуснаха нито един фен да направи стейдж дайв, той реши сам да се хвърли сред морето (в сучая вълничката) от фенове) заедно с останалите от бандата, че изпълнението им ми направи много добро впечатление, разкуфя ме и да - изкефи ме. Сега ще си изнамеря някое и друго тяхно албумче, макар и крайно да се съмнявам дали студийните им записи ще ме грабнат; важното е, че изпълнението им на живо бе истинско и ме остави с най-добри впечатления и чувства от тази група.

KATATONIA
Още една банда, на която не съм фен, но която уважавам и която започнах да уважавам още повече след изпълнението им в петък вечер. Щом успяха да "накарат" някои техни крайно бесни фенове да се държат цял концерт за главата, наместо да куфейнат даже веднъж, явно трябва да е било МНОГО добро. И повярвайте - като един редови метъл към други метъл фенове - БЕШЕ. Рядко се случва човек да чуе толкова истински и ЛИЧНИ изпълнения от сцената. Момчетата като едни истински творци изживяваха всеки един акорд, всеки един звук и всяко едно движение, което произвеждаха - това е, на което станах свидетел на KATATONIA в Каварна - творци в действие, а това да пуснеш някого толкова близо и вътре в самия себе си... неописуемо. Jonas бе толкова потопен в лириките, че всеки един средновековен бард би се проснал в краката му да го моли за уроци, Anders (мисля че бе той, този с пентаграмката, нал' тъй?) сновеше непрекъснато, когато не бе вглъбен в някое соло и явно бе единственият, който слухтеше какво се случва със звука, защото по времето на цялото изпълнение недоволстваше от него. Другите двама не спряха и за миг да се трошат, докато Daniel Liljekvist не спря да чупи палките на барабаните, които хвърчаха около него като пуснати през банциг. Красота.

Цитати от кратката ми среща с членове на бандата

Anders (?) (през смях): "I like honest people "I don't like your music, but I loved your performance", man, that's a compliment!"
Daniel Liljekvist (с пяна на устата): "Did you just call me a bad drummer?"
Anders (?) (вече заливащ се от смях): "I would sign under this one, but I believe the word was mad."

SONATA ARCTICA
пауза, Пауза, ГОЛЯМА ПАУЗА!
За да не обидя някой техен фен просто ще ги пропусна, но няма как да не изкрещя - ТОВА БЕ БАНДАТА, КОЯТО ГРАМ НЯМАШЕ МЯСТО НА ТОЗИ ФЕСТ!

PARADISE LOST
Ако не друго, то поне си затвърдих убеждението, че тази банда не е за мен (просто музиката им нещо... не ми понася ли, не знам). Исках да чуя от тях три песни (тъй като ми бе ясно, че няма да изсвирят целия "Shades of God"), но пък те ме преметнаха и изсвириха две от тях, плюс една друга, за която бях забравил, така че смятам с тях съм квит. Много силно изпълнение и съм сигурен, че това е концертът им в България, от който техните фенове са останали най-доволни, като изключим апатията (или май по-скоро мизантропията?) на Nick Holmes, което малко дразнеше, но останалите и особено Steve Edmondson и Aaron Aedy направо се счупиха от свирене и от кеф от свирене. Както казах, като цяло изпълнението им ми хареса и вярвам, че феновете им са останали (пре)доволни.

Тези, дето ги виждаха за 39-и път със сигурност бяха.

Ден Втори
В който нещата започват да придобиват форма

Закъсняхме. Туй ще кажа. "Отплеснахме" се и се "наложи" да изслушаме SYLOSIS от... терасата. Щеше ми се да ги видя и чуя по-отблизо, но такъв е животът - фърст тингс фърст, а в тоя момент те бяха някъде доста надолу в таблица с "отметките". Не съм ги слушал, но от това, което дочух, не бих казал, че ми хванаха ухото, надявам се да бъркам (ще си дръпна някое албумче, за да видя дали студийните им записи ще ме хванат) и феновете им да са се изкефили на макс. Поздрави.

TIAMAT
Още една банда, към която имам страхотен респект и която така и не можа "да ми влезе". Май поне до тоя концерт, защото смятам да им дам по-сериозен шанс след великолепното изпълнение, което ни предложиха. Изказването "Мамка му и светлина!", което важеше с някаква чутовна сила за KATATONIA, важеше със същата и за TIAMAT, но както колегите им от Швеция, тях това въобще не ги смути и се раздадоха на максимум и се размазаха на максимум, като даже изсвираха добър процент от слушаемите от мен парчета, с което крайно ме спечелиха (засега), а поканата им към Fernando Ribeiro да изпее "The Sleeping Beauty" мисля, че трайно и крайно "осакати" тази песен в много глави. В моята със сигурност. *мъртъв*

MOONSPELL
И като си говорихме за Fernando Ribeiro... няма такъв човек, няма такава личност, няма такъв фронтмен, няма такава "черна дупка"! "Гравитацията" му е УБИЙСТВЕНА! Денят след изпълнението на португалците 11 от 10 човека не помнеха с какво завърши бандата, "Full Moon Madness" се мотаеше в главите на повечето от нас, но никой не бе сигурен. Това е, което тази банда и в частност този човек могат да докарат със своето изпълнение на живо - толкова си замаян след изживяното, че без да си пил капка алкохол се интоксикираш и губиш представа за време и място.
СЧУПВАЩИ!
Не знам какви суперлативи да ползвам, тези хора са... нечовеци, а Fernando е отвъд всякакви представи за материално и духовно присъствие. Специално за нея вечер мисля, че бе пуснал такова облъчване, че нямам спомен да съм успял да видя някой друг от бандата освен него; те бяха ли на сцената?! Цялото им изпълнение ми е като сън, като едно размазано петно, което няма нищо общо с погото пред сцената.
ЛЕЛЕ МАЙКО! Какво ни причиниха!
Някой може да пита за сетлист... ами май изсвириха целият “Wolfheart” плюс няколко песнички от “Irreligious” плюс “Scorpion Flower” и “Finisterra” за цвят (откриване). Мисля, че това е, което успявам да си спомня най-ясно. Другото е мъгла и делириум.

OPETH
След това, което ни причиниха MOONSPELL, май ми беше все едно, въпреки че съм доволен фен на OPETH. Абе... не ми беше все едно, но шведите (като се замисля - много шведи тая година) имаха бруталната задача да се преборят с опостушението, оставено от португалците. Обаче си мисля, че ги бяха оставили последни, за да може народа да "изтрезнее" и да може по някакъв начин да стигне до квартири и палатки, да му се поизбистри погледа и поизчисти съзнанието. Да си изчистиш съзнанието с OPETH и тяхната музика, сигурно тук някой ме обявява за тотално чалнат, но поне при мен това сполучи, и слава Богу, защото наистина не знаех къде се намирам. ПРЕКРАСНО изпълнение, не мога да им "сипя" нищо друго освен суперлативи, Mikael е невероятен вокал и на живо гласът му не трепва и на йота при преминаването от реване в мелодично пеене, СТРАХОТЕН сетлист, в който дори влезе някое и друг парче от "Damnation", НЕВЕРОЯТНО "outro" за тази прекрасна концертна вечер, едно незаменимо и незабравимо изживяване. Белег за цял живот.

Ден Трети
В който всичко излиза извън контрол

След душевната интоксикация от предната вечер, посрещане на каварненското слънце някъде около плажа и цял ден отнесена дрямка, неусетно дойде последната спирка на тазгодишния трип - спирката, за която бях дошъл...

SUICIDAL ANGELS
Добрият стар трашец!
Добрият стар old school трашец.
Добрата Нова Вълна на Old School Трашеца!
МЕДЕЦ за душата и наслада за изнуреното тяло, което да се разкърши в погото пред кипящата сцена, под лъчите на парещото слънце (за час и половина изпих шест бири и ходих да пикая само веднъж - насила!!!). Това, което момчетата от Гърция ни предложиха, бе траш метъл на най-високо ниво, вдъхновен от старата школа. Не ги бях слушал на живо и бях малко притеснен, тъй като трите им албума определено "хващат ухото", но момците ми запушиха устата и ми наритаха задника за няма и час и половина. Страхотно изпълнение, страхотен сетлист, страхотно поведение на сцената. Тази банда определено заслужава да бъде "забелязана" от по-голяма маса зомбиран народ. Просто нямаше празно (е, ОК, добре, бих се навил да избацат един кавър на... нещо, каквото си изберат, мисля, че това само би помогнало на реакцията, която ще получат от публиката, но това си е мое мнение). След като приключа с това "ревю", смятам да поровя в тубата за "стената на смъртта", която четир'мцата обещаха, че ще качат в нета, ухх, на батя-я-я! *потрива довлно ръчички*

Отметка към траш метъл феновете, посетили събитието:
Пичове! Евалата! Изумих се колко от вас (нас?) имаше на този фест и колко бяха дошли само заради тази група (щото не вярвам да сте се домъкнали чак толкоз за ARCH ENEMY). Стана ми адски блажно на душицата, когато зоната пред сцената се покри от до с елеци с нашивки и всички те се завъртяха най-доброто пого на планетата - трашърското - ХВАЛА!

LAKE of TEARS
И си дойдохме на думата.
И си дойдохме на бандата.
Дойдохме си на мястото.
Затруднен съм да започна или да опиша каквото и да било.
Не знам откъде да започна.
От хората около мен?
Мисля, че те най-много го заслужават, защото без тях (и най-вече Някои Х х О) надали тази година щях да успея да стигна до Каварна и да изживея този душевен оргазъм (мамка му, звучи цинично). Дигипаците на новия албум бяха свършили. Имаше само обикновени негови издания, лепенки и значки. Но това не е най-важното. Най-важното е да бъдеш сред приятели и сред съмишленици, да срещнеш след години Човек, преборил наскоро левкемията и да видиш лъчезарното му лице, как се наслаждава на всеки един миг от новия си живот и как Той иска всички около него също да се наслаждават на своя. Да започнат да се усмихват повече. Да не спират да се усмихват. Да вдишват въздуха с пълни гърди и да се наслаждават на живота, да забравят за зловредните си, болни желания... да ги излеят... в музика.

Страх ме бе да очаквам много от този концерт, защото преди няколко години в Букурещ второто шоу на бандата, което гледах, не блестеше особено, а за скорошните им такива чувах само суперлативи, които отиваха леко в зоната на повдигнатата вежда (HATE of TEARS, WTF?). След кратък (заради някои определени пуйки) signing session и повдигане на настроението с бандата се посадих(ме) в доволна близост до сцената и шоуто започна, ах, как започна! Невероятен сетлист, невероятно изпълнение, нееописуема емоция през този час и четиридесет и пет минути, невероятно пътешествие из вълшебната Mushroomland ~дискографията на бандата~. Мисля, че не ги бях виждал да свирят с такъв заряд; мисля, че не ги бях виждал да звучат толкова искрено на сцената, макар и в леко осакатен състав (Mikael, мързел такъв, ти с твоята ваканция! Другият път бирите ще са на твоя сметка!) и с някои свежи лица като новият китарист, който се бе вкарал дълбоко в изпълнението и го изживяваше и бе не по малко отдаден от Daniel и Johan, и заместващият басист, който единствен стоеше леко "настрана" (а не трябваше, мамка му!) и като че бе леко уплашен (не му се вярваше) да се включи и отдаде с пълна сила на случващото (с което и ГРАМ не искам да го обидя, да му смъкна от заслугите за НЕВЕРОЯТНОТО шоу или нещо, ей!). Но да се върна на сетлиста - ЧОВЕЧЕ! Шест парчета от новата тава! Сигурно бих псувал цифра банди за това решение, но с такива красиви композиции като "House of the Setting Sun" и "Behind the Green Door", шизофренични включвания с "Illwill", експлозивното откриване на концерта с "Taste of Hell", щипка W.A.S.P. (“U.N.S.A.N.E.”) за минаване от шизо в тотална меланхолия с "The Organ" (от "Black Brick Road")... Невероятно подреден и перфектно балансиран сетлист, който си играеше с чувствата и емоциите на присъстващите (от агресия в меланхолия, от ярост в отпускане по течението). Ще ми се да можех да се кача на сцената и да видя какво е цялостното положение отпред - останах с впечатлението, че навсякъде около мен вреше и кипеше и хората не спираха да потъват в мочурищата на Mushroomland, а Daniel и останалите, с грейнали лица, не ни оставяха да си поемем дъх - "Raven Land", "Boogie Bubble", "As Daylight Yields", "So Fell Autumn Rain", "Sweetwater", “Demon You/Lily Anne”... да продължавам ли? Може би най-личният концерт, на който съм присъствал. След това май нищо нямаше значение, още по-малко пък значение имаха

ARCH ENEMY
с което (отново) не искам да обидя феновете не бандата, но с изцепките на Angela "Signing Session-a-Да-Е-На-Тъмно-И-Да-Не-Се-Снима-Със-Светкавица-За-Да-Не-Ми-Се-Виждат-Шар-Пейските-Бръчки" (да ме прощават шар-пеите) Gossow преди концерта, желанието ми да ги гледам се бе почти изпарило, но все пак си направих труда (дайте шанс на музиката, дет' се вика). Може да съм бил афектирано пристрастен, но това, което видях, беше една позьорщина. Angela определено е изгледала цифра ДВД-та на DIO (Вечно Да Се Слави Името Му) и Doro и успешно интерпретираше техните движения на сцената, което щеше да е наистина хубаво, ако не беше толкова явно. Да, определено е за предпочитане пред това да седи като дъска (с бръчки), но на мен ми дойде в повече. За останалите от бандата не знам какво да кажа, може да се изхвърля нещо и да прозвуча крайно, затова ще отцепя негативното си изкаване за да ги полаская с това, че поне могат да свирят... на живо. Това наистина го умеят и не мога да го отрека. Дори зачукаха (хъ) няколко доста силни парчета, които като цяло са им рядкост по албумите (изключение прави "Anthems of Rebellion", където няма празно). С две думи - приех ги като outro за феста. Не знам дали бяха най-подходящото такова, защото нямаше избухване (то бе преди тях и нощта преди тях), но с тяхното изпълнение емоциите от изживяното до този момент бавно се оттекоха от мен, връщайки ме в реалността и оставяйки само един блажен спомен за това, което бе и това, което ще чакаме да се случи отново, някъде напред във времето.

"... 'till we meet again..."