Читалище “Иван Вазов”, или още клуб “R.B.F.”, е едно от онези очарователно-гнусни места, където облаците цигарен дим се смесват с тежката смрад на пот по начин, който би накарал дори свиня да повърне, а тоалетните сякаш нееднократно са подлагани на бомбардировка. Нищо непознато за феновете, но шведските антихристи Watain се погрижиха вечерта на 13. 10. 2010 да се превърне в дори още по–голямо предизвикателство за слабите стомаси, като преди това бяха регистрирани два последователни и доста успешни опита за покушение над всичко свято.
Първият бе дело на Otargos, които се оказаха поредното доказателство, че френската блек сцена е може би най–голямото явление в екстремната музика за последните няколко години. Галските главорези имат рифовете, атмосферата, както и необходимото присъствие пред аудиторията. Песните от актуалния им албум “No God, No Satan” звучат страшно убедително на живо; това не е революционен запис, нито ще е адекватно да се сравнява с последните Celeste, Alcest или Annthennath, ала спокойно може да се окаже началото на творчески възход.
Австралийците Destroyer 666 свириха варварски, но напълно професионално, оставяйки усещането, че завръщането им след седемгодишно отсъствие си е заслужавало не само заради силния “Defiance” от 2009. Култова група, която имаше шанса да се възползва от неочаквано добрия звук, за да покаже че траш-блекът им е не по–малко опасен от разярен носорог. Никаква емоция, никакво превземане и позиране – само безкомпромисно свирене и себераздаване, което задоволи шепата фенове на тези машини и със сигурност им спечели доверието на още няколко.
Появата на Watain бе възвестена от не особено приятното ухание на мърша, предизвикано от набучени на колове свински глави и миши трупове, естетически поставени в двата края на сцената. Впечатляващите декори, допълвани от огромни емблеми на бандата, обърнати кръстове и отрупан със свещи сатанински олтар, създаваха неповторима ритуална атмосфера. Всъщност това не беше концерт, а едно голямо жертвоприношение; клетва във вечна вярност на Падналия архангел. Лошото е, че цялата тази гледка не предизвикваше ни най–малка погнуса или потрес, а напротив – нищо чудно мисълта за оргия да е преминала през не една и две куфеещи глави.
Ритуален поклон на E. пред олтара постави начало на сечта. Първите рифове на “Malfeitor” са едно от най–епичните неща на този свят, а пламъците, обгърнали сцената, заедно с ужасната смрад превърнаха клубчето в шибан Ад! Най–могъщият действащ шведски блек метъл акт ни анатемоса с някои от върховите моменти в своята кариера – “Devil’s Blood” от класиката “Casus Luciferi”, “Legions Of The Black Light”, “Satan’s Hunger” и “Sworn To The Dark” от едноименния албум... Акцентът, разбира се, падна върху признатия за шедьовър от екипа на Metal World (и едно от изключенията, които обединяват нашите разностранни вкусове) “Lawless Darkness”. На Watain може да се разчита, защото дори да не бяха подбрали касапниците “Reaping Death”, “Total Funeral” и вледеняващата “Wolves Curse”, те отново щяха да попаднат на достатъчно злокобни епики. E. има магнетично присъствие и сченично поведение на обезумял демон, докато музикантите около него са се концентрирали върху възпроизвеждането на всеки детайл от богатите композиции. Докато фронтменът изпадаше в неописуеми и тревожни състояния, те съградиха звук, донесен от дълбините на подземните тунели.
Бисът бе кратък – дивашката “Sacrifice” от дебютния Bathory остана последното, което Watain изсвириха, напук на очакванията за прокобата на “I Am The Earth”. Въпреки това, обидно малката публика преживя незабравима вечер с група, чийто необятен апогей не може да бъде помрачен от нищо. Група, излязла ентусиазирана пред малкото си фенове в България, защото за тези безбожници е най–важно да се отблагодарят на подкрепата, дори тя да е получена от пет–шест човека.
