Напоследък в метъл света на повърхностно ниво, на нивото на комерсиалните банди, не се случва нищо ново – еднообразна музика с предсказуеми и аналогични текстове. Искаш да намериш нещо ново и свежо; нещо нечувано досега. Започваш да търсиш нови групи в любимия си жанр и стигаш до това ревю. То е за недотам популярен състав, но дори да не си чувал за него, творчеството му е в състояние да остане с теб далеч занапред.
Loch Vostok са нестандартна и до голяма степен иновативна банда. Оттам, не са за всеки. Или харесваш творбите им, или не си фен изобщо. Стилът им съдържа много на брой жанрове, но в основата си е прогресив / мелодичен дет метъл. Разбира се, не липсват и редица музикални експерименти, характерни за авангардния метъл. В новия си албум, “Strife”, шведите разказват истории за загубата във всичките ѝ измерения. За загубата на приятел, загубата на любов, загубата на живот.
Жанрово, “Strife” до известна степен представлява отклонение. Предишните творби бяха малко по-тежки и включваха повече екстремни вокали, докато новата набляга предимно на джент рифове, скрепени с хаотични пасажи и сола. Китарната работа на Teddy Möller и Niklas Kupper е както винаги на ниво. През цялото време атмосферата е меланхолична и тъмна, както е обичайно за стила на бандата. Записът е относително кратък (само 43 минути), което се дължи на опростената структура на песните. Единственият сингъл тук, “Summer”, има зарибяващ припев и е най-тежката песен в тавата. Други по-запомнящи се изпълнения са “Candence”, чийто откриващ риф сякаш е заимстван от Periphery, и “Consumer, Formally Known as Human”, чиято мелодия и припев останат в съзнанието задълго. Сериозното отсъствие на екстремни вокали от една страна може да е минус, защото когато ги чуем поне за малко, те са великолепни, но от друга това решение дава път на красивите и многообразни чисти партии на Teddy Möller.
“Strife” е трудносмилаем албум, който първоначално не предизвиква много емоции у слушателя. Може да са ти нужни две-три слушания, за да го приемеш. Но същевременно той е красив, меланхоличен и различен – нещо свежо и ново, което да те движи и разнообрази в мрачните и студени зимни дни, настанали в метъла (и не само).
