Както Дрезден е бил обсипван с мощни бомбени удари през Втората световна война, така и Blue Box беше бомбардиран почти непрестанно от началото на годината. Като по чудо, бившето кино “Освобождение” все още се крепи. Последната инвазия се случи на 29 май, когато атаките постепенно градираха до последната, буквално помляла всичко живо с истински гняв и омраза. Главните заподозрени са култова американска група, изиграла много важна роля за развитието и популяризирането на дет метъла през 90-те години на XX век – Deicide.
Началото на нападението бе дадено някъде около 19:40. То започна плахо, предвождано от Славейко Сандански, който показа завидни умения зад микрофона. В рамките на 30 минути Hatebomb успяха да подгреят стабилно 40-те души за това, което тепърва предстоеше. Минути след тяхното представяне на сцената излязоха наскоро събралите се бургазлии Necromancer. Напрежението постепенно се нагнетяваше с присъствието на групата, която в рамките на половин час успя да ни представи своята музика, изпълнявайки я в невероятен синхрон и професионализъм, като се има предвид, че не са свирили от цели 10 години!
Всичко вървеше по план и около 21 часа Enthrallment от Плевен вече вършееха на сцената. Те буквално превърнаха малката заличка в една безмилостна кланица – летяха тела, отвсякъде се чуваха породени от вълнения и ярост дранета, пищене и какви ли не вокални перверзии. Макар и за кратко, бандата успя да разкрие потенциала си, като уверено заби своя брутален дет метъл, който нямаше да звучи така опустошаващ без Иво – човекът-машина, играещ ролята на едрокалибрена тежка картечница, постоянно засипваща публиката с обезумели бластове и скорострелни двукасия. Enthrallment се справиха по най-впечатляващия начин и с това спечелиха много нови фенове!
Настъпи кулминацията на вечерта. Екзалтирани фенове подгласяха името на групата, други скандираха West Ham United и техните вечни съперници Millwall, българска му простотия... Традиционните селяшки изказвания - прояви на ентусиазъм, също бяха на обичайното ниво; въобще, личеше си, че публиката е българска.
Светлините угаснаха, Steve Asheim се прокрадна зад гиганския си дръм сет, след него излязоха Jack Owen (ex - Cannibal Corpse) и Kevin Quirion (Order Of Ennead), а наред с тях и синът на Луцифер – Glen Benton. Бърза проверка на инструментите и мелето започна. “Богоубийците” започнаха с ударна доза – “Deicide” и веднага след нея и мелачката “Dead By Dawn” от дебюта на бандата. Групата продължи да ниже класики, изстрелвайки в ушите ни “Once Upon The Cross”. След нея Glen поздрави феновете и квартетът мигновено заби безпощадната “Scars Of The Crucifix”. Експанзията продължи с “When Satan Rules His World”, след което групата почете и един от най-качествените си албуми – “The Stench Of Redemption”. От него чухме “Desecration”, а веднага след това и “They Are The Children Of The Underworld” от “Once Upon The Cross” – най-добрият запис, излизал под марката Deicide, според Glen Benton. Музикантите не пропуснаха да узаконят и “Serpents Of The Light”, от който ни представиха едноименната резачка и “Blame It On God”. Мелето пред сцената се вихреше неистово, а стана още по-силно, когато американците ни посякоха с единствената песен от “Legion” – “Dead But Dreaming”. Настъпи време и за пряка сатанистка атака в лицето на “Death To Jesus” и “Kill The Christian”. По случай 20-годишнината от дебюта на групата, тази вечер четиримата акцентираха основно върху него. В този ред на мисли, дойде ред да чуем и “Sacrificial Suicide”. Настъпи същински Ад, когато Benton и компания свириха “Homage To Satan”. Четиримата нанизваха ноти с прецизността на хирург, оскатявайки и колейки всичко наред. След тази звукова извергщина аз напълно загубих представата си за центъра на Ада. Първото гостуване на Deicide завърши така, както бе и откритo – с двойна доза от едноименния диск. С “Oblivious To Evil” Glen ни похвали за това, че сме най-добрата публиката до този момент от турнето (а то беше към своя край), a с последното си парче за вечерта съставът оплю всичко християнско и заличи всичко най-свято – “Lunatic Of God’s Creation”. Публиката като за последно се дереше на припева, а Jack и Kevin създаваха рифове, способни да разчленят всички 500 човека, вършеещи из цялата зала.
Очевидно беше, че с това концертът приключва – без никакви лицемерия и обещания за евентуално второ гостуване. Ако пък някой е очаквал бис – е, няма, Deicde не са способни на такива педалщини. Те просто излязоха, поздравиха, а след това безмилостно ни линчуваха със своята безмилостна музика, след което си тръгнаха, потегляйки към следващата си жертва.
