27 февруари беше един специален ден - както за нас, българските фенове, така и за едно от величията на световния дет метъл – Hypocrisy. Изумен и вдъхновен от предишната си изява на родна земя година по-рано с второстепенния си състав Pain, Peter Tagtgren изнесе един от най-паметните концерти, състояли се някога у нас. Това беше нашият шанс да покажем на света що за темпераментна и отдадена публика сме, и защо толкова влиятелен и болен музикант като Peter избра точно България за увековечаването на лайв DVD. Това беше вечерта на българските екзалтирани, изпаднали в еуфория фенове, които накараха квартета да не съжалява за избора си. Това беше вечерта, която и Peter ще помни дълго време.
Доказали се като най-добрата музикална агенция в България, Most Of Evil отново се представиха на много високо ниво с изключителен професионализъм. Затова и не чакахме дълго за да влезем в залата. Само 15 минути закъснение попречиха на нетърпеливите фенове да се втурнат към отреденото място и да заемат своите позиции. Вече само един час ни делеше от четиримата, които щяха да пометат Блу Бокс-а. През този час станахме свидетели на кратък саундчек и традиционните нашенски скандирания. Не пропуснахме и да прекръстим Peter, ожесточено скандирайки “Пешо!”
Часът е 8:20, интрото на “Valley Of The Damned” дава тон, а след това четиримата излизат на сцената и отсичат скалповете ни с първокласен дет метъл, откривайки концерта с две песни от актуалния си албум “A Taste Of Extreme Divinity” – гореспоментата и идеалната за куфеене, ритмична “Hang Him High”. С последвалата “Eraser” Mr. Tagtgren поздрави с “наздраве” (на български) и подготви публиката за тотално олдскуул медли в лицето на “Pleasure of Molestation”, “Osculum Obscenum” и “Penetralia” от първите два албума - класики на бандата, по време на които мелето пред сцената стана мащабно. Мощни скандирания на името на групата съпровождаха паузите между песните, когато квартетът изтряска още едно медли, този път от култовия “The Fourth Dimension”, представен с “Apocalypse” и едноименната песен. Последваха щателни ретроспекции, като Peter и компания всяваха респект с величието си у стотиците фенове. В хронологичен ред те изстреляха “A Coming Race” и “Killing Art”. Непоклатимият фронтмен, отново изумен от ентусиазма на публиката, изрече смъртоностното заглавие на “Let The Knife Do The Talking”. Стотици гърла му помагаха на припева, а най-крайно отдадените фенове упражняваха крауд сърфинг. С “Weed Out The Weak” шведските икони отново ни настроиха за последния си запис, а след нея станахме свидетели на “Fire In The Sky” от “Into The Abyss”. Светлините угаснаха, музикантите се изнесоха към бекстейджа. Това не потрая дълго и Horgh отново седна зад барабанната си установка, давайки началото на бисовете, първият от които – “The Final Chapter”. Последва “Warpath”. Залата се превърна в бойно поле, а погото пред сцената вече бе смъртоностно, придобило вид на месомелачка. С “Roswell 47” Hypocrisy закриха един концерт, който ще остави невероятни спомени у всички, имали честта да присъстват.
Бандата беше във възторг, а изречените от Peter думи ще се помнят дълго – “That was the best concert we have ever had!” И това е така, защото българските фенове за пореден път доказаха, че са една от най-отдадените и откачени публики на планетата. Сега остава да чакаме това паметно DVD и да видим грозните си мутри на него!
