През месец февруари, когато Most Of Evil обявиха гостуването на Pain, знаех, че това няма да е просто концерт. Бях права – 25-и април ни посрещна с облачна сутрин и с проливно-дъждовен следобед. Дъждът се изсипваше безмилостно, а с наближаването на обявения час за началото на шоуто, пред столичния клуб “Blue Box” се струпваха все повече и повече хора. За наше нещастие, в същия ден в залата имаше и друго мероприятие, заради което и самият концерт закъсня с около два часа.
Точно в 22 часа най-накрая на сцената излязоха момчетата от родното трио Кълн. Може би заради закъснението и нетърпението от страна на публиката да зърнат най-сетне Peter Tagtgren на родна земя, Кълн не бяха посрещнати особено добре. На края на изпълнението си басистът захвърли бас китарата си на земята и изчезна, а барабанистът си тръгна още преди края на песента. Но вече като че ли всичко, случващо се около нас, губеше смисъл. Минутите изтичаха като секунди, а сърцата на всички биеха все по-силно и все по-силно. Знаехме, че всеки един момент ще ни завладее една неописуема болка, но не каквато и да е болка.
Малко преди 23 часа без милост легендата Peter Tagtgren, човекът–Бог, заедно с концертната си група буквално ни отвя още с първата си песен. Тя беше “I’m Going In” от последният им албум “Cynic Paradise”, последваха “Monkey Business”, “Zombie Slam” и без грам почивка, без грам прошка забиха “Suicide Machine” и “Stay Away”. Публиката вече беше изпаднала в пълен амок, а погото беше зверско и безмилостно. Следващата песен - “Bitch”, беше и лек поздрав за всички от нежния пол, като Peter не пропусна да отбележи, че все пак обичат жените. След нея последва и поредната невероятна класика “Dancing With The Dead”, която въпреки по-бавното си темпо, разгорещи публиката до краен предел. Отново без много излишни приказки и излияния под тежките рифове и демоничния глас на Tagtgren последваха “On Your Kness”, “Walking On Glass” и “I Don`t Care”. Не след дълго и човекът-Бог изкрещя: “Sofia, Just Hate Me”, която този път за малко укроти полуделите фенове, доколкото бе възможно това. След нея последваха невероятните “End Of The Line”, “Nailed To The Ground” и “It`s Only Them”. За жалост всичко хубаво има и своя край. Последното изпълнение беше “On And On”, Pain се сбогуваха с феновете си и се скриха. Публиката не беше съгласна и след мощно скандиране успя да изкара групата на бис. Това не беше просто бис - беше истинска месомелачка. За първата песен от биса – “Follow Me”, Peter поиска и лека помощ от присъстващите, да припяват частта на липсващата фронтдама на Nightwish. Разбира се, тълпата откликна на молбата и се представи подобаващо, но това не беше нищо в сравнение с третата песен от биса. След култовата “Same Old Song” последва “Shut Your Mouth”. Да, имено тя остави Peter Tagtgren възхитен и изумен. За момент той просто замлъкна и зяпна с учуда публиката. Пред него скачаха, куфееха и пееха над 800 гърла. Пееха с невероятна точност и единност като хор превърналата се в химн песен. Групата мяташе знамена, перца и палки, битката за които беше безмилостно жестока. А шведската четворка стоеше изумена и наблюдаваше полудялата човешка маса. Не след дълго започнаха да се здрависват с феновете от първите редици в пореден опит да се сбогуват с тях, но пощурялата публика отново не допусна това да се случи. Последната песен и втори бис беше “Bye/Dye”. За жалост този път това наистина беше краят. Хвърчаха за последно перца, палки, сетлистове, здрависвания и обещания за следващ концерт. Групата се поклони и изчезна.
Да, 25-и април беше мрачен и дъждовен, но “болката”, която ни завладя, успя да ни накара да забравим за мъчителното чакане и за лошото време. Както и предполагах, това не беше просто обикновен концерт. Това не беше и просто болка, това беше Pain!
