Abv Pro добавиха още една точка в актива си с шоуто на три от най-силните шведски пауър метъл формации – BloodBound, Sabaton и HammerFall. Датата бе 10-ти април, а мястото – столичната зала “Универсиада”. Тълпа почитатели от всякакви възрасти бе започнала да се събира още от ранните следобедни часове, окупирайки огражденията пред входа с по някоя бира в ръка. За жалост този път не можем да кажем толкова добри думи за организацията. Твърде късно започналото и твърде бавно протекло допускане на хора в залата попречи на мнозина да видят BloodBound, а на някои – дори и Sabaton. Концертът започна с близо едночасово закъснение, като фенове продължаваха да пълнят “Универсиада” чак до средата на изпълнението на втората група.
Първи под прожекторите излязоха BloodBound – скромно и без церемонии, за да ни подгреят с няколко парчета. За малкото време, което й беше отредено, предвожданата от култовия Urban Breed петорка заби балансиран подбор от парчета - чисто новите "Sweet Dreams Of Madness" и "Take One", "Metal Monster" и "Nosferatu" от зверския дебют и "Book Of The Dead" от втория албум със същото заглавие. Звукът първоначално не бе на нужното ниво, но бързо бе настроен от техниците на пулта. След като се насладихме на порция здрави китарни партии и феноменалния глас на Urban, дойде ред на командосите от Sabaton да ни смелят с безмилостната мощ на прегазващ трупове на цивилни жертви Панцер. Публиката избухна още с първите акорди на хитовата “Ghost Division”, за да освободи изцяло натрупаната енергия по време на “The Art Of War” от последния едноименен албум. Joakim Broden и компания се оказаха неподозирано любима на българския фен банда - толкова екзалтирана и отдадена (чак до фанатизъм) тълпа не бяхме виждали от години. Хората крещяха, подскачаха, куфееха и въобще всячески се мъчеха да съборят залата. Неслучайно трогнатият фронтмен неколкократно определи случващото се като най-великия момент в кариерата на Sabaton. Тотален респект! От актуалната тава чухме още “40:1”, трагичната и емоционална “Cliffs of Gallipoli” и “The Price of a Mile”. Не се мина без любимите на всички химни на победата като “Attero Dominatus” и “Primo Victoria”, а финалът на сета традиционно дойде с “Metal Machine”, която в края си неусетно премина в другото маниашко трибют парче - “Metal Crue”.
Минути след края на военноисторическия поход на Sabaton, сцената бе окупирана от декор, заимстван от дизайна на последния албум на третата, но основна за вечерта шведска банда, а именно “тамплиерите” HammerFall, които вече 12 години коват история с пословичната си чуковна сила. В миг слухът на всички присъстващи бе ангажиран от кънтящ в цялата зала титаничен глас, оповестяващ появата на Oscar Dronjak, Joacim Cans и компания, които нахлуха сред маса впечатляващи светлини, лазерни лъчи и ефектна водна стена - нещо, което е прецедент за родната сценична обстановка и определено привлече вниманието на феновете. Без много-много да му мислят, петимата музиканти дадоха старт на урока за това как трябва да се свири хеви/пауър метъл, забивайки с надъхващите парчета “Punish And Enslave” и “Legion” от новия си запис, като между тях чухме и задължителния химнов апотеоз, познат като “Crimson Thunder”. Оттук насетне над 3000 фенски викове се сляха в едно с напевните изпълнения на бандата, за да се стоварят с всичка сила над цялата зала, докато Cans поздравяваше вече истеризиралата тълпа с резачките “Blood Bound” и “Hallowed Be My Name”. Разкъсваща вътрешностите ритъм секция от страна на Anders съпътстваше баса на Fredrik (който през 2007-ма ни посети с Evergrey), както и китарното издевателство на Oscar, компенсиращ неадекватната си визия със стилно, технично свирене и наелектризиращи въздуха сола. Термометърът на напрежението се пръсна под звуците на хитовете “Renegade” и “Last Man Standing”, преди покъртителната мелодия на “Glory To The Brave” да накара всички да затаят дъх и да отправят един безмълвен поклон пред гьотеборгските герои на вечерта. Бързото отрезвяване настъпи с тежките рифове на вече познатия (и явно почитан) сингъл “Any Means Necessary”, съпътстван от “Heeding The Call”, след чийто финал дойде ред и на новото китарно попълнениe в бандата – Pontus Norgren, да покаже на какво е способен. Със завидна техника той демонстрира и отлично чувство за мелодия, докато Anders се развихряше зад касите по време на солото си, вплетено в “Something For The Ages”. Разходката из дискографията не секна дотук - преди финала чухме още космическата балада “Between Two Worlds”, “Natural High” и вечните бисери “The Way Of The Warrior” и “Riders Of The Storm”, които изстискаха и последната капка от енергичния заряд на публиката. Под светлините на лазерите, изписващи ту името на групата, ту знаковия им щит, ту някоя и друга закачка със самите фенове, HammerFall се оттеглиха, само за да се завърнат скорострелно с бисовите изпълнения “Lore Of The Arcane”, “Trailblazers”, “Let The Hammer Fall” и “Hearts On Fire”, след което окичените с българското знаме музиканти се простиха окончателно с преданите си последователи, за които преживяването със сигурност ще остане не “Something For The Ages”, а направо “For A Lifetime”. Така, след близо час и половина безмилостна музикална атака, тълпата започна да се разотива, припявайки на фона на заглъхващите в далечината последни акорди на “Dreams Come True” и “Always Will Be”.
Едва ли би се намерил фен на тежката музика, който да се оплаче от Вечерта на шведския пауър метъл, сполетяла зала “Универсиада”, а хората, дошли само и единствено за дадена група, можеха да изпият по някоя и друга студена бира и да бъбрят с любимците си по време на изпълнението на останалите. Без значение кой заради кого присъстваше, едно е сигурно – този концерт със сигурност остави паметна следа както в съзнанието на феновете, така и в историята изобщо.
