Нека да бъдем искрени: пауър метълът вирее трудно в България, освен ако не говорим за класическите му проявления от тип Helloween и евентуално Primal Fear. Ако решим да сме по-конкретни и се спрем специално на симфоничния поджанр, картината става още по-мъглива. Пантеонът на този тип музика си остават скандинавските държави, Германия и Италия. И колкото и да се опитваме да ги настигаме, все не ни се получава. Даже и да ги гоним не можем. Хубавото е, че поне има музиканти, които полагат старание да поддържат някакво ниво, но в много случаи се стига ако не до провал, то най-малкото до непостигане на очакваното.
Дебютният албум на Bendida не променя особено много ситуацията. Той съдържа немалко хубави елементи, и все пак и тук ги има типично българските елементи, които не са задължително лоши, но в определени случаи могат да направят продукта труднопробивен за западния пазар. Макар че има още какво да се желае, ще обърнем внимание на плюсовете в “Goddess of the Moon”. Един от суперлативите, които могат да се поставят тук, е че Bendida не се опитват да копират големите имена, най-вече Nightwish. Вместо това чуваме оригинална, авторска музика, в която дори и да има заемки от вече използвани многократно на запад похвати, те не избиват в микса.
Албумът не е особено лесен за слушане, но едва ли е преследвана подобна цел при писането му. За да се откроят хубавите моменти в него, ще са необходими няколко преслушвания. Най-добре в случая е да се следва легендата за трите пъти – обикновено върши работа. Откриващата композиция, “Land of Perun”, общо взето показва посоката, която следва цялостния запис. Меланхолична струнна секция в началото прераства в неравноделна прогресив пиеса с фолклорен привкус и скоростни блек метъл преходи между фразите. Гласът на Кремена Николова – фронтдамата на групата – внася емоционална готик атмосфера, а мъжките вокали, които често се включват с дрезгава техника, позната от изпълнители като Marco Hietala, контрастират с по-агресивното си звучене.
Преди да сложим точка на този материал, трябва да отбележим специално песента “Whispers in the Dark”. Парчето се откроява с по-проста структура, но със страшно зарибяващ припев и впечатляващи клавишни. Ако у някого се породят съмнения дали Bendida си струват усилията, може да обърне малко по-сериозно внимание на тази композиция преди да се съсредоточи над останалите – със сигурност няма да съжалява.
