Предполагам, никой от нас не е подозирал, че първоначално обявената за крайна дата на турнето Somewhere Back In Time на 19-и август в Москва, изобщо няма да е последна. В средата на ноември миналата година Iron Maiden оповестиха, че ще поемат отново на път и през 2009-а със същото турне, но ще направят няколко промени в сетлиста и декорите. Какво по-хубаво от това! Хора, които бяха изпуснали концертите досега, щяха да имат последна възможност да видят това гигантско шоу. Не след дълго се появи и единствената европейска дата за тази част на турнето и тя беше 10-и февруари в Белград, Сърбия. Наистина нямаше как да стане по-перфектно. Докато нашите промоутъри си чешат топките през джобовете с Madonna и The Rasmus, сръбските им колеги наистина мислят за феновете. Събитието щеше да се проведе в най-новата зала Beogradska Arena, построена именно за такива мероприятия и побираща над 20 хиляди души (Сърбия : България - 2:0).
Едно от удобствата беше, че билетите за концерта се продаваха навсякъде у нас, където има клон на Eventim и българските фенове лесно се сдобиваха с тях. Не след дълго станаха ясни и подробностите за екскурзията до Белград, организирана от метъл бара The Black Lodge съвместно с фен клуб Iron Maiden Bulgaria. С наближаването на концерта цели три рейса бяха запълнени с желаещи да видят групата. Българската “агитка” потегли малко след 07:00 часа от паркинга пред Национален стадион “Васил Левски”. Придвижването до границата беше неусетно, но тук всъщност започна истинският “купон”. На сръбската граница ни събраха паспортите за проверка и след като проверяващият полицай махна на шофьора да се приближи към гишето, беше ясно, че трябваше да му се занесе “нещо да се почерпи”. Малко по-надолу на митницата всичките бяхме помолени да напуснем рейсовете с личния си багаж и да се запътим към едно фоайе. Там цялата група от 130 човека минахме през щателна проверка, някои от нас бяха накарани дори да събуят обувките и чорапите си. Същевременно и рейсовете бяха проверени, да не би да вкарваме нещо незаконно. След това обаче ни беше наредено да не тръгваме, докато не дойде полицейският патрул, който ще ни ескортира до Белград. Звучи наистина невероятно, но беше истина. Три полицейски коли ни съпроводиха до столицата, а на всяка бензиностанция чакаше патрул, който забраняваше на рейсовете да отбиват. Въпреки това направихме една-две почивки, през които идваха други патрулни коли и сменяха досегашните. Полицейският ескорт забави много групата и изнерви пътуващите, защото никой не даваше обяснение защо е необходим. Оставяйки това на страна, все пак ни очакваше нещо неповторимо и в момента, в който влязохме в Белград, всички вече бяхме на крака и се оглеждахме. 15-20 минути след това пред погледа ни се откри невероятната Белградска арена с гигантски трансперант за концерта върху нея. Българските фенове не изпуснахме възможността да направим групова снимка пред залата и след това, разбира се, се пръснахме - кой към заведения, кой към забележителности и кой към оградите на входовете.
Около 19:00 входовете за сектора fan pit бяха отворени и феновете се втурнаха към оградите пред сцената. Аз (Dragontear) и Гери (Morticia Dickinson) се паркирахме точно на орадите и опънахме знамето на фенклуба. Спомняйки си за това, което се случи в Атина, не знаехме дали ще се задържи на мястото си, но бяхме твърдо решени да го направим. Най-интересното беше, че около нас имаше само чужденци. От едната ни страна се запознахме с невероятно приятелски настроен немец, а от другата - с двама словенци и най-забавното: двама българи, които не бяха от нашата група. Чакането до началото на концерта мина неусетно и малко след 20 часа на сцената се появи Lauren Harris. Нейният доста скучен сетлист отмина бързо и въпреки наличието на две нови песни е повече от ясно, че поговорката “Какъвто бащата, такова и детето” понякога не важи. В 21:00 в залата започнаха акордите на “Doctor Doctor”, което е неоспорим знак за скорошното излизане на Девиците. Незабавно чухме и “Transylvania”, а през това време на видео стените се прожектираха кадри от първата част на турнето. Моментално след това рев на самолетни двигатели, последван от рева на 20 хиляди фенове, разкъса залата. Беше трудно да се различи речта на Уинстън Чърчил, но беше ясно какво предстои. “Aces High” започна с пълна сила, а групата изскочи на сцената по своя характерен начин. Публиката буквално полудя, а имено тези първи минути бяха жизненоважни да удържим позициите си, за да можем да останем на оградите. За щастие го направихме и не мога да опиша с думи каква емоция е да видиш идолите си от няколко метра и да усетиш цялата тръпка на това да си First to the Barrier. Легендите продължиха с “Two Minutes To Midnight”, което малко или много се очакваше. Според информация, която те издадоха, в сетлиста им от миналата година щяха да са сменени пет парчета с песни от предишното турне, което означаваше песни от първите четири албума. И ето, веднага започна “Wrathchild”, а след нея и доста солидна серия от по-старите обещани парчета: “Children of the Damned” и “Phantom of the Opera”. Тези класики са много ценни в сетлиста на групата, защото вероятно някои от тях чуваме за последен път на живо. След този наистина невероятен букет групата продължи с парчета, ориентирани по-тематично за това турне и влизащи в сетлиста от миналата година: “The Trooper”, “Wasted Years”, “Rime of the Ancient Mariner” и, разбира се, “Powerslave”. Тези от нас, които през 2008-ма бяха в Атина, не успяха да видят пълното величие на шоуто тогава заради спестените пироефекти, но сега те бяха на максимум. След “Powerslave” англичаните продължиха с песни, които присъстват на абсолютно всяко турне, а именно “Run to the Hills”, “Fear of the Dark”, “Hallowed Be Thy Name” и “Тhe Iron Maiden”. По време на последната обаче на сцената се появи двуметровият Eddie, преобразен като киборг, докато миналата година станахме свидетели на гигантския саркофаг от “Live After Death”. Това означаваше, че е съкратен част от декора за сметка на пироефектите. След песента, с която Maiden приключват концертите си от 30 години насам, прожекторите угаснаха, а музикантите се скриха. Всички знаехме, че това не е краят и предстоят поне още три песни за бис. След кратка пауза прозвуча и интрото на “The Number Of The Beast”, което също не беше много голяма изненада. След него обаче Maiden изсвириха “The Evil That Men Do”, която не влизаше в програмата им миналата година и беше доста приятно да се чуе. За завършек на вечерта Bruce Dickinson съобщи, че са избрали една песен, която не е правена от доста време и която малко хора сме чували на живо, а именно “Sanctuary”. След това групата се сбогува с феновете си по техния подобаващ начин и изчезнаха зад декорите.
20000 души бяхме оставени без дъх и очаровани от това невероятно шоу. Успяхме да чуем всички тези безсмъртни песни точно така, както сме ги слушали от касетки, плочи и радиостанции преди десетки години. Перфектният звук, осветление и пироефекти не са досатъчни да ни дадат тази емоция, но самия начин, по който група като Iron Maiden изнася свой концерт, е неповторим. Неповторимо е изживяването да има с кой да споделиш цялото това изжияване. Благодарности на всички, с които пътувахме! Ще се видим следващия път.
UP THE IRONS!
