Този февруари ще остане паметен за траш маниаците – ако да видиш в рамките на два поредни дни две от трите най-големи немски групи в стила не е нещо епохално, то не знам кое е. На 8-ми февруари легендарните Kreator сринаха до основи столичната зала “Универсиада”, погребвайки сред руините й всякакво съмнение, че са едни от световните метъл лидери и сила, която не може да бъде пренебрегвана. Но за това след малко.
За организацията е достатъчна една дума – перфектна. Навреме започнало шоу, коректна охрана, бира за феновете, много балансиран и същевременно достатъчно мощен звук в залата... Наистина не бихме могли да искаме повече от Most of Evil, които за пореден път свършиха всичко професионално.
Минути след 19 часа на сцената съвсем непринудено излязоха немците Emergency Gate и като за добър вечер ни цапардосаха с ударна доза модерен мелодет. Може да са сравнително млада банда, но определено знаят как да се държат на живо. Половинчасово изпълнение – стегнато, мощно, енергично. Доволно загрялата тълпа не трябваше да чака дълго, за да посрещне и швейцарските фолк метъл герои от Eluveitie. Макар и без култовия си гайдар Pade, Chrigel и компания внесоха страхотно разнообразие и колорит сред иначе по-екстремните си колеги. Чухме все любими парчета – “Bloodstained Ground”, “Primordial Breath” и “Gray Sublime Archon” от актуалния албум “Slania”, “The Song of Life” и “Of Fire, Wind & Wisdom” от дебюта “Spirit”… Не се мина и без задължителния хит “Inis Mona”. Автентични инструменти, келтски мелодии и въобще много настроение в рамките на 40-тина минути. Последни от подгряващите и респективно с най-дълъг сет бяха немските метълкор касапи Caliban, които гледаме за втори път у нас. Момчетата не спряха да дивеят по сцената, предавайки енергията си и на публиката, която буквално се потроши от мошинг. Вихреше се безразборно пого, неколкократно видяхме circle pit зад първите редици, та дори wall of death, организирана от фронтмена Andy.
Малко след 22 подиумът притъмня за последен път и чаканият толкова години тевтонски квартет ни разстреля от упор със съвсем пресните “Hordes of Chaos” и “Warcurse”. След тези две бичкии започна да ме обзема впечатление, което се затвърди окончателно с напредването на сета – парчетата от новия албум звучат убийствено в лайв вариант! Проблем с апаратурата осуети изпълнението на “Extreme Aggression”, но бе отстранен сравнително експедитивно - минути по-късно Kreator забиха песента отначало и мелето пред сцената се поднови. Чухме още класики - “People of the Lie”, “Phobia”… Като встъпление към безобразно великата “Pleasure to Kill” Mille бе любезен да обясни, че всъщност е излъгал журналиста в последното си интервю и няма нищо метафорично в посланието на песента. В унисон с думите му, присъстващите направиха всичко възможно да разглобят както себе си, така и тези наоколо. Свиренето и сценичното поведение на Kreator не се нуждаят от обстоен коментар – ветерани от техния калибър с лекота контролират вилнеещата фенска маса, същевременно блъскайки с безупречна техника и синхрон. “Voices Of The Dead” и “Enemy Of God” от предпоследния албум зарадваха почитателите на по-модерното им звучене, а след “Destroy What Destroys You” дойде ред на химна “Violent Revolution”, по време на който всеки ревеше текста като за последно. Концертът привидно завърши с “Betrayer”, но упорити и мощни възгласи бързо върнаха групата. Бисът вече довърши и последните оцелели – четиримата поднесоха мелодичната перла “Amok Run”, след което ни посякоха с вечните “Riot of Violence” и “Flag of Hate”.
Успелите да изпълзят изпод развалините вечно ще помнят нощта, в която екстремната агресия доведе над 2000 души до изблик на насилие. Дано и Mille запомни обещанието Kreator да наминават по-често към България, за да ги видим поне още веднъж!
