16 май 2008 вече е една паметна дата. Точно в този слънчев майски ден, освен пухчета във въздуха, алергии и задръствания по софийските кръстовища, имаше нещо, което по някакъв начин показваше, че много скоро ще се случи събитие, което не се е случавало никога. То се забелязваше най-вече по тротоарите на нашата красива столица. Наред с всички познати ни персонажи като клошари, пенсионери, цигани, фешъни и каквито се сетите още, крачеше и една по-особена тъпла, която обаче изглеждаше доста по-опасна от всичко, виждано досега по тези улици. Това бяха орди от зли, ужасяващи, страшни... е, поувлякох се, но в случая става дума за инвазията на едни съвсем нормални хора, свъразни от една мания, тръгнала преди 30 години. Манията, наречена Kiss. Феновете бяха из цяла София, повечето от тях бяха с боядисани лица, силно напомнящи на тези от Kiss. И така, млади и стари се насочиха към мястото, където щяха да станат свидетели на една стара, но в никакъв случай умираща епоха - епохата Kiss.

Организацията беше на ниво, но отново имаше проблем с пропускането на феновете в стадиона. Освен това, други забележки нямам. Повечето хора бяха вече вътре, когато на сцената излязоха напълно непознатите Cinder Road. Поне за мен представянето им не беше особено надъхващо, нещо повече - с нетърпение очаквах да свършат с краткия си, но в същото време сякаш безкраен сетлист. Както и да е, лично аз не успях да се накефя на тази млада група, даже доста се подразних. Но да не забравяме, че хората не бяха дошли на стадион “Академик” заради Cinder Road...

И така, не след дълго зад сценета успяхме да видим любимците на поколения фенове - Kiss. Те се качиха, за да... ни размажат. Цирк, купон и качествен рок се сляха, за да ни покажат нещо, наистина невиждано досега на българска почва. Kiss свириха над час и половина, като то не беше гълтане на огньове, не беше заиграване с публиката по най-различни начини... Ля се изкуствена кръв, пот и се изстреляха хиляди ракети. Всичко това беше извършено в перфектен синхрон и успя да остави траен ефект върху публиката, която бе напълнила целия стадион. Бяха изсвирени над двадесет песни, като по време на тях имаше и изключително сполучливи импровизации и сола. Разбира се, не бяха пропуснати култови композиции като “Detroit Rock City”, “Lick It Up”, “Black Diamond”, “Rock and Roll All Nite” и, естествено, вечната “I Was Made For Lovin' You”. Атмосферата на това шоу беше неповторима и мисля, че всички го усетиха. В края на забавата двама от членовете на Kiss се издигнаха във въздуха и мисля, че и феновете ги последваха - е, не буквално, но като емоция всичко беше далеч отвъд познатото.

В заключение мога да кажа, че който не беше там, може само да съжалява. Всичко беше перфектно и изпипано докрай - не знам какво повече му трябва на един фен на рок музиката. Поне се уверих, че неслучайно Kiss имат толкова много почитатели из целия свят. Дано продължат да ни радват с подобни изяви и завбъдеще! Между другото, те обещаха, че ще се върнат на родна земя, което означва, че можем само да чакаме за още... и съм сигурен, че ще го получим!!!