Събирането на Onslaught преди няма и три години беше едно от най-хубавите неща, случили се в траш метъла от доста време насам. За наша радост концертите в подкрепа на смазващия реюниън албум “Killing Peace” продължиха достатъчно дълго, та да стигнат и до България. След отложената първа дата, британците все пак пристигнаха малко над месец по-късно, за да опустошат столичното читалище “Христо Ботев”. На 4-ти май в залата му се събраха над 200 души, за да уважат пришествието на класическата банда. Самите Onslaught се държаха изключително приятелски и земно, като не отказаха автограф никому и още преди началото на шоуто се постараха да се снимат с колкото се може повече от българските си почитатели.
Организацията, дело на ветераните от The Other Side, беше съвсем на ниво – концертът започна с минимално закъснение, охраната си вършеше адекватно работата, за феновете бяха изложени щандове с мърчандайз... Първи, пред все още сравнително рехава публика, излязоха родните касапи Coprostasis. Момчетата забиваха близо половин час своя веселяшки грайнд/дет и успяха да заредят присъстващите с настроение за предстоящото. Звукът, макар и далеч от перфектен, беше приличен като за тази зала и с всяка следваща банда търпеше леко подобрение. След кратко прекъсване за саундчек, на сцената се появиха вече добре познатите на родния екстремен фен Eufobia. Тримата детаджии се представиха достойно, изжулвайки с вещина и хъс сета си.
Последни от подгряващите банди бяха гърците Suicidal Angels, с които българската публика се сблъсква не за първи път. Агресивната четворка ни накараха да покуфеем около 40 минути под звуците на своя бързашки, зъл, повлиян от немските легенди траш. Очевидно доволни от посрещането, което им предложихме, музикантите заковаха за финал кавър на култовата “Ausgebombt” на Sodom – удачна прелюдия към предстоящото разбиване. Още една кратка пауза, след която в залата притъмня и зазвуча дългоочакваното интро. Onslaught се появиха и без излишни церемонии откриха с могъщия химн на нихилизма “Killing Peace”, на чийто припев присъстващите дружно ревяха “Spitting blood in the face of God!”. Бандата заложи на доста материал от новия си албум – чухме още “Burn”, “Planting Seeds of Hate”, “Twisted Jesus” и “Destroyer of Worlds”. Разнообразие внесоха култови осемдесетарски резачки като “Angels Of Death” от легендарния дебют, “Demoniac”, “Let There Be Death” и “Metal Forces” от “The Force”... Машината Sy Keeler впечатли с много ентусиазъм и мощно вокално представяне, а новият китарист Andy Rosser-Davies се беше сработил отлично със състава и свири безупречно. Изпълнението на британските чудовища продължи малко над час, но този час беше изпълнен с толкова енергия, себераздаване и професионализъм, че едва ли някой е останал разочарован от относителната краткост на лайва. Лееща се пот по сцената, непрестанно пого, крещяща в екстаз тълпа – абсолютна траш вакханалия. След като изсвириха всички подготвени парчета, а публиката не спираше да скандира, петимата спретнаха съвсем импровизиран бис, в който отново избичиха “Burn”. Поклон!
Концертът на Onslaught се превърна в поредното качествено допълнение към една дълга серия от силни ъндърграунд прояви у нас. Завършвам с пожелания за успех към виновниците за подобни събития – каузата е неблагодарна, но си заслужава.
