И така, за концерта на „Планета ТВ” ще гово... Опа, алтернативното аз, което би отишно на този концерт в някоя паралелна вселена, току-що умря от срам.
В студената вечер на 29-ти ноември около 5000 души направиха правилния избор и напълниха за втори път този месец зала Фестивална. Поводът е гостуването на рок-ветераните Foreigner, с чието посещение се сложи край на най-изпълнения с концертни емоции месец за 2007-ма. Лично на мен ми беше доста интересно с какво могат да ме зарадват изпълнители от този калибър, след като тази година чухме на бис “Black Night” веднъж в изпълнение на Blackmore и веднъж в изпълнение на Gillan. Е, класата на американците беше показана и затвърдена тази вечер. Присъствахме на аболютния best-of концерт. Дори и да си мислите, че не знаете много песни на Foreigner, повярвайте, щяхте да пеете на ВСЯКА една тази вечер.
Съвсем накратко – в осем без пет бяхме пред залата, в осем без три бяхме щастливо ситуирани вдясно от сцената. Не съм меродавен да кажа имало ли е блъсканица по-рано, обаче с чиста съвест заявявам, че организаторите направиха огромен гаф – сцената беше безумно ниско! Имам се за висок човек, но от средата на залата се виждаше само горната част на логото на групата. Нито бинокли, нито екрани (защото такива просто нямаше) можаха да ни покажат някого от бандата за повече от секунда мимолетен проблясък на видимост. Така и не разбрах как изглеждат тези хора. Обаче след загасването на осветлението и гласът, призоваващ ни да приветстваме Foreigner, първите звуци на “Double Vision” накараха всички ни да почувстваме магията на добре сработената, макар и далеч от класическия си състав, група. Блендата на изпълненията се отвори 30 години назад. Време, което от присъстващите на сцената помнеше само абсолютно гениалният китарист/клавир/вокал и основател на групата Mick Jones. На “Cold As Ice” започващата да се загрява тълпа подивя, после пък дойде “Blue Morning Blue Day”. На следващата – “Waiting For a Girl Like You”, бяхме помолени от Kelly Hansen да се хванем с човека до нас, да се запознаем с него, ако трябва, и да се радваме заедно. Вметка - Kelly е действащият вокалист, справящ се просто блестящо с Lou Gramm-овските вокали, а успелите да го видят твърдяха, че и сценичното му поведение пълнело душата. “Dirty White Boy” пък си беше намигване към българските жени, чиито визуални достойнства групата беше успяла да оцени за краткия си престой у нас. “That Was Yesterday” успокои страстите, а “Say You Will” пак разпя запалянковците в залата. “Star Rider” и “First Time” предшестваха “Urgent”, на която публиката подивя отново в момента, в който се чуха характерните звуци на саксофона, вплетен в песента. След туй си имахме и соло на клавир, което изненада с интересни фолклорни мотиви, а към края мелодията поде напълно лудия барабанист Brian Tichy. Направо не се спря! Би барабаните и с голи ръце. Виртуозно. Той се явяваше заместник на титулярния барабанист Jason Bonham, син на John Bonham от Led Zeppelin. Led Zep пък получиха един малък трибют, замаскиран в следващата песен. “Jukebox Hero” донесе очаквания край, а викането за бис след това показа какъв глад има у хората за такъв тип концерти. Това, дето го викахме на Hell и Gamma миналата седмица, не беше и на половина на това, което се откъсна от гърлата на хората в залата…
И, разбира се, Foreigner се върнаха за още от същото! Нямаше как просто да мине без задължителната молба да покажем на човека какво е любовта (“I Want To Know What Love Is”), където публиката, очаквано, се представи на световно, че даже и вселенско ниво. Краят беше ознаменуван с “Hot Blooded”.
И така, те са Foreigner и са страхотни на живо. Насладихме им се, те на нас – също. Обещаха и да се върнат, дано! Ноември свърши, а сладката болка в краката и кръста показва, че не е бил пропилян.
