Ценителите на тежката музика масово стоят зад тезата, че Black Veil Brides не са нищо повече от едни тъжни и ядосани тийнейджъри, чието творчество е далеч от нивото на групите, на които се възхищават и подражават. Новият труд на американците, “Vale”, може да бъде и потвърждение, и отхвърляне на тази теза.
Макар и тези музиканти да са талантливи и способни на нещо обещаващо, изглежда този потенциал не е разкрит в най-новия им проект, в който сякаш повече залагат на сигурното и продължават да представят неща, сходни както с предишни проекти, така и помежду си. Това не значи, че “Vale” не може да е стъпка нагоре в кариерата на Black Veil Brides – с трупането на опит, този състав става все по-добър, а парчетата все още успешно се забиват в главата на слушащия. Проблемът обаче е, че съществува страх от гмуркането в музикалните дълбини на импровизацията, където може би се намират прекрасни перли. И пред Black Veil Brides стои опасността стилът им да се изтърка.
Много неща тук са такива, каквито са били винаги – отново слушаме текстове за драмата на отчаяния индивид (“When They Call My Name”, “Vale”) или за необходимостта човек да се бори за това, в което вярва (“Wake Up”, “The Outsider”). Много рифове и сола на китарата правят добро впечатление, а тембърът на цигулка в някои тракове допринася още повече за оформянето на духа на албума. И макар и сходни помежду си, песните изобщо не са слаби – всяка от тях може категорично да застане като сингъл и да представи диска индивидуално, нито една не изостава значително от другите. Личи си, че групата се е потрудила много в работата по този запис и забавянето на неговото излизане си е заслужавало.
Новото във “Vale” е силното повлияване на мелодиите от поп музиката, което вероятно се дължи на подвизите на вокалиста Andy Biersack в по-леките жанрове под името Andy Black. Това създава усещане за нарушен унисон в песните, сякаш Andy Black и Black Veil Brides са се карали кой да надделее в албума. И въпреки че тембърът на фронтмена е много характерен и съдържа в себе си потенциал, с “woah” и “oh” вокалите той гарантирано няма да разцъфти, колкото и по-добър да е станал Biersack, или Black, през годините.
Вече не е сигурно кой псевдоним най-точно би представил творческата личност у вокалиста, но при “Vale” може би е вторият, а това не е много приятно за хората, които предпочитат по-тежкия звук. Затова пък е възможност за слушатели на различни стилове да се запознаят с Black Veil Brides, а и за старите фенове да разширят музикалния си мироглед. Опасното в тази ситуация е, че едната аудитория е много вероятно в бъдеще да се разочарова от артистичните решения на състава. Но бъдещето е несигурно и фокусът трябва да бъде върху настоящето, в което “Vale”, макар звучащ по-несигурно и неубедително от своите предшественици, има своите силни страни. А ако бандата, която всички са запомнили с имиджа ѝ, подражаващ на KISS, реши да бъде смела в композирането и импровизирането си, то най-доброто предстои.
