Ноември се оказа месецът на концертните изпълнения. След представленията на Deep Purple и на всички групи от Nuclear Blast Fest, ние - почитателите, останахме доволни. Повечето от нас обаче се сещаха, че това далеч не е краят на забавленията през този месец. Предстоеше кулминацията. На 18-и ноември с нетърпение очаквахме Helloween - за четвърти, а Gamma Ray - за трети път на родна земя. Само че имаше една уловка. И тя беше, че щяхме да и видим двете групи едновременно! При това навсякъде из мрежата се появи информация, че двете банди ще изсвирят няколко песни заедно на сцената! Такава новина не се посреща леко и минава много време, докато осъзнаеш, че това, което си чул, е възможно наистина. И Тиквите, и Кай и компания, бяха издали нов албум и явно немците бяха решили да представят актуалните си творби на съвместно турне. Дни преди паметното събитие бях много развълнуван. Времето мина бързо и 18-ти ноември дойде, за да станем свидетели на може би концерта на годината.
Час и половина преди шоуто, пред залата имаше най-много 100 човека. Чакането беше мъчително и продължително, а хората от охраната не показваха признаци, че скоро ще започнат да пускат феновете. Към осем без десет чакащите са бяха умножили петкратно, а охранителите продължаваха да стоят така, че все едно времето е спряло. Всеки, който беше там, може да потвърди, че организацията беше скандална. Това тълпене пред входа силно подразни хората и когато най-после се видя движение сред охраната, всички започнаха да се блъскат. Стана едно неописуемо меле, което за щастие не продължи дълго. Вече вътре, веднага отидох да разгледам мърчандайза и останах очарован - имаше изобилие от фланелки, суичъри, дискове, шапки и други атрибути, при това и на двете банди. Хората по щандовете бяха много възпитани, а цените - приемливи.
В залата все още нямаше много фенове, което много ме улесни и успях да отида възможно най-отпред. За първи път щях да гледам любимите си групи от такава близост! На пръв поглед декорите на Gamma Ray ми направиха много добро впечатление. След още цял час чакане, без подргяващ състав преди тях, на сцената се качиха Kai, Henjo, Dirk и Dan и по всичко личеше, че шоуто ще бъде незабравимо. Немците проявиха към публиката голяма топлота и заявиха, че се радват, че са отново в България. Gamma Ray изсвириха стари класики като “Heaven Can Wait”, “Land of the Free”, “The Silence”, “Rebellion in Dreamland”, “Ride the Sky”, “Heavy Metal Universe” и “Send Me a Sign”. На много високо ниво бяха представени и песните от новата тава на състава - “Land Of The Free II”. Изпълнението на “Fight” ме остави без глас, но тази композиция е толкова гениална сама по себе си, че не смятам за нужно да я коментирам. Никога преди не бях гледал Gamma на живо, но това, което видях, ме размаза - немците показаха, че са класни музиканти и изсвиреното беше толкова добре подбрано, че не вярвам тази вечер някой да не е чул поне една любима композиция. Гостите от Германия бяха усмихнати и беше видимо, че с истинско удоволствие свирят пред многобройната българска публика. Залата беше препълнена и към 5000 човека пееха заедно с Kai Hansen. Сценичното поведение на състава беше завидно. Единственото нещо, което “куцаше” в изпълнението на Gamma Ray, беше прекалено кратката му продължителност. Въпреки това, за скромния един час те успяха да направят едно незабравимо шоу. Краят на тяхната изява не ме натъжи толкова, защото знаех, че по някое време те ще се качат отново на сцената и заедно с хедлайнерите Helloween ще изсвирят няколко култови песни.
Хората, които бяха дошли само за Gamma Ray, се изтеглиха назад и вече всички бяхме в очакване на четвъртото изпълнение на Веселите тикви. Нетърпението сред публиката беше видимо, но тази почивка беше наистина нужна за феновете от предните редове, които буквално се бореха за оцеляване. Не след дълго видяхме декора, наподобяващ обложката на актуалния албум на Helloween - “Gambling With The Devil”. В залата притъмня и рулетката за обзалагане с дявола се завъртя. Чухме интрото “Crack the Riddle”, след което всички зрители приветстваха появата на Helloween. Немците от своя страна отговориха с първата си песен за тази вечер - култовата “Halloween”. Странно, но тя не ме грабна особено, може би защото вече я бях чувал веднъж в Каварна. Следващите две композиции, обаче, ме извадиха от равновесие. Първа от тях беше “Sole Survivor”, песен от първия албум с Deris - “Master Of The Rings”. Тиквите се справиха повече от перфектно с изпълнението й. ”March of Time” доуби и оцелелите след “Sole Survivor”. Andi я изпя много добре, като наистина беше усетена и уникалната атмосфера, която носи това парче. След това бандата започна да редува песни от “Gambling With The Devil” със стари класики. Чухме техния нов сингъл, по който бе направен и един доста противоречив клип, “As Long As I Fall”. Веднага след това се изстреля “Eagle Fly Free” - песен, която българската публика обожава. “Paint a New World” е комопозиция, която много обичам и въпреки че беше нова за много голяма част от публиката, мисля, че тя се хареса на родните фенове. Последва вечната балада “A Tale that Wasn't Right”, по време на която всички започнаха да пляскат с ръце и да пеят дружно с харизматичния фронтмен. Следващата случка, която ще опиша, показва ярко защо Helloween се радват на такава популярност по света. Причината е, че това е бандата, която може да прави неповторимо шоу. След края на “A Tale that Wasn't Right” на подиума остана само барабанистът Dani. Той демонстрира завидна техника на барабаните, като ги разбиваше свирепо и безкомпромисно. По време на неговото соло, на сцената беше окачено подобие на палатка. Малко след това завесата на въпросния обект се повдигна и там бяха Sascha, Andi и Markus, като пред тях имаше декор, наподобяващ джуджешки обувки. Самите музиканти приличаха на джуджета, но имаха и шапки като на фокусници от цирка. Вокалът започна да се заиграва с публиката, като по някое време каза: “Сигурен съм, че барабанистът не може да изсвири “Smoke On the Water”. След миг оглушахме от един доста сполучлив кавър на класиката на Deep Purple. Въпросните шапки помогнаха на Sascha за момент да наподоби сценичното облекло на Ritchie Blackmore. За финал на това представление, Dani слезе от барабаните, взе едно пластмасово автоматче и брутално (и в ритъм) разстреля Sascha, Andi и Markus. Настроението в залата беше приповдигнато и съм убеден, че на повечето хора им стана много весело и поне за секунда избягаха от земните тревоги.
Последва “The King For a 1000 years”, която не можахме да чуем изцяло, защото към края й имаше токов удар. Фронтментът се пошегува, че заради това ще трябва пак да изсвирят песента, чието времетраене е около “скромните” 14 минути. “We Burn” бе посрещната с ентусиазъм от зрителите, но и нея не успяхме да чуем, защото системата отново прегря. За щастие, гафовете свършиха до тук. След “The Bells of the 7 Hells” и до болка познатата ни “Dr. Stein”, групата се оттегли на заслужена почивка. Първият бис се състоеше от едно медли, покрай което чухме любимите си мелодии на “If I Could Fly”, “Where The Rain Grows”, “Keeper Of The Seven Keys” и “I Can”. Върховият момент на самостоятелното изпълнение на такивите беше кратката интерпретация на “Perfect Gentleman”. Andi Deris беше облечен елегантно, с цилиндър, фрак и малко бастунче. Неговото сценично присъствие беше много завладяващо и внесе едно магическо усещане в изпълнението на “Perfect Gentleman”. Последва малко по-дълга почивка, след която се сбъднаха много мечти. На подиума излязоха Gamma Ray заедно с Helloween . Чухме началните акорди на “Future World”. Публиката пощуря. Hansen и Deris пееха заедно, а вечно намръщеният Weikath се усмихна, макар и за кратко. Подобно нещо не се случва често! “I Want Out”, последната песен за вечерта, отново беше изпълнена много професионално. Докато свиреха, музикантите показаха, че между групите няма никаква вражда. На сцената цареше приятелска атмосфера. Парчето завърши и двете банди дружно се поклониха и слязоха от сцената. Подобно шоу ще се помни винаги и мога да заявя, че който не е бил там, е пропуснал наистина много.
В заключение мога само да кажа, че въпреки огранизационните проблеми, Hellish Rock Tour се състоя и Helloween и Gamma Ray изнесоха едно епохално представление. Не съм бил на шоуто на Manowar и не мога да направя сравнение, но за мен това беше концертът на годината!
