Верен на максимата, че дорде има и един верен Metal-World-фен на концерт, ще има и ревю, искам да споделя с вас магията, която поднесоха Ездачите, Епичните и Арктичните герои на този разказ на 07. 11. 2007 г. в град Кьолн, Германия.
Студ е сковал немската земя и шепата родни фенове (осем, за да съм точен, но разделени на две непознаващи се групички) мръзнат из дебрите на немските влакове, пътувайки за Live Musik Hall и заредени позитивно от идеята, че отивайки два часа по-рано, ще си хванат места на решетките. Къде ти, да започнем с изненадите - немците, бога ми, се бяха наредили на ОПАШКА, която продължаваше по дължината на цялата улица, водеща към залата. Сещате се за комичността на картинката - момчета и момичета с дълги коси, кожени якета и ужасно много тениски на Sonata, са се наредили по две или по три, само дето не се държат за ръчичка и чакат чинно да им дойде редът да влязат в залата. Надеждите ни за добро класиране в предни позиции пред сцената бидоха брутално попарени. След нужното мръзнене и проклятия по адрес на всички и всичко, към 18 часа опашката се люшна и по-малко от 10 минути по-късно около 1000 души бяха в залата. Организацията си каза думата. Без блъскане, без нерви, с гардероб за дрехите, три щанда благини за феновете на всяка от групите, хапване, пийване и сцена, която по нищо не отстъпваше на тази, която наблюдавахме преди седмица на родна земя (справка - 20 Years Nuclear Blast Festival). И всичко това в зала на преустроена дискотека, събираща пряко сили 2000 души.
Няма да ви отегчавам с повече подробности; след прииждането на още няколкостотин фенове, точно в 19:30 се появиха момчетата от Ride The Sky. Следваща изненада - публиката СТОЕШЕ, все едно се чудеше къде е попаднала!! А ние си мислим, че бандите само се мазнят, като обясняват колко сме готини в България. Е, все съм бил на концерти, където подгряващите банди са или зле подбрани, или не си вършат добре работата, но публиката им се радва. А тук си говорим за музиканти, правещи нещо наистина качествено, одобрени от критиката, ако щете, и въпреки това в залата бяхме двама души, които скачахме, пеехме и се кефехме на песните. Както се сещате, и момчетата от групата се убиха да ни се плезят и усмихват, просто защото се откроявахме от масата странно зяпащи в нищото немци. Добре, че поне между песните ръкопляскаха тия от "публиката". Сетът на Ride The Sky включваше пет парчета от актуалния им и единствен албум, като не претендирам за точност и подредба, защото не познавам творбите съвсем: “New Protection”, “А Smile From Heaven Eye”, “Silent War”, “Break The Chain” и “Far Beyond The Stars”. Впечатление ни направиха бързите пръсти на Benny Jansson и страхотното (при гореописаните обстоятелства) поведение на басиста Mathias Garnas. Барабаните на Uli няма какво да ги коментирам - без грешка!
И така, групата ме разкърши и подгря за голямата въпросителна в моите очи - любимите ми по ред причини, най-важната от които - червенокоса - Epica. Дали щяха да бъдат това, което очаквам? Хора, ако не повярвате сега на думите ми, 2.5 GB снимки и клипове красноречиво биха ви убедили, че тази група ще расте само и единствено нагоре и че професионализмът, талантът и отдадеността им на публиката надали ще срещат някакъв еквивалент. Оставете красотата на Simone, вземете ГЛАСА й! Девойчето (позволявам си да я нарека така, просто защото е по-малка от мен) показа нагледно какво значи да ПЕЕШ! Дявол да ги вземе, просълзиха ме! Страхотно представяне, като тук съвсем няма да се опитвам да изброя песните, които направиха, защото светът за мен по това време беше спрял да съществува. Свириха и пяха около час и малко, за което време мисля, че изваяха картини от около девет свои песни, започвайки с интрото на албума “The Divine Conspiracy”, последвано от едноименната песен, няколко парчета от старите им творби, примесени с “Chasing The Dragon” и “Never Enough”. Простете за профанския сетлист. Не бях на себе си.
Оставаха и тези, заради които очевидно бяха дошли 1992-ма от 2000-те присъстващи - Sonata Arctica. След продължителната пауза, в която все пак буквално цялата сцена беше разглобена, изнесена и подредена наново, започна клавирна партия на класическо произведение (демек - соната). Сред гръм от одобрителни възгласи на сякаш току-що пристигналата публика, се появиха всички от групата и господин Kakko даде началото с първото парче "In Black and White" (Осъзнавайки се след Epica, вече бях твърдо решен да пиша ревю и взех необходимите мерки за записване на песните). И така, ето какво стана:
1. In Black and White
2. Paid in Full
3. Victoria's Secret
4. Broken
5. 8th Commandment
6. Tallulah (тук вече бях тотално неадекватен, размахвах апарат и телефон, преживявайки емоции, които трудно биха се описали с думи…)
7. Full Moon
8. Caleb
9. Black Sheep
10. It Won't Fade
11. Gravenimage
12. San Sebastian
13. My Land
14. Don't Say A Word
15. The Cage
…и за край - задължителната веселяшка “Vodka Song”.
Начинът, по който Sonata изнесоха концерта, ме удиви най-вече защото турнето, от което е част, тече вече четвърти месец и шоутата са буквално през ден, а те не изглеждаха уморени дори и мъничко! Henrik тичаше по сцената с keyboard-on-a-stick-а си, все едно са го държали заключен, двете каси на Tommy неспирно ми изваждаха малкото останал от викане въздух, а как само пееше Tony...
Незабравим концерт. Не искам да пиша заключение, защото такъв спомен не остава в миналото. Не може да се обобщи - трябва да се преживее. Пожелавам го на всички ви! Така и така постоянно се обявяват нови дати за това тройно турне, ха дано да ни огрее, пък да видим в милата родна блъсканица ще ли се добера до решетката и няма ли да сринем залата от куфеене!
