През годините шведите от Avatar претърпяха множество метаморфози и не спряха да изненадват слушателите си, като междувременно губеха стари фенове и печелеха нови. Започнала като типичната скандинавска мелодет формация, бандата реши, че трудно би се откроила сред по-популярните си колеги и затова пренастрои струните и започна да забива мощен груув метъл с индъстриъл елементи, повлиян от Marilyn Manson, Ministry и Rammstein, но и от по-авангардни състави като Strapping Young Lad. Постепенната трансформация на Avatar от “Black Waltz” до “Feather & Flesh” ни демонстрира, че музикантите все още продължават да търсят начини да ни изненадват и да правят нещо ново, развивайки се все повече и наслагвайки още пластове от влияния – от прогресив до класически хеви метъл. Кулминацията на дългия жанров преход се оказва актуалния “Avatar Country”, който ги изпраща директно в лигата на класическите метъл банди, при все че запазва капчицата лудост, която ги откроява.

Уви, звученето в седмия албум на Avatar омръзва твърде бързо и е конвенционално и класическо до такава степен, че в един момент става скучно и клиширано. Началото, зададено от “Legend of the King”, дава надежда, бидейки едно от най-прогресивните и сложни парчета, които групата е записвала. To маха главите ни със страхотни китарни хармонии, химнов припев, страхотни смени на темпото и безкомпромисна ритъм секция. Само момент по-късно обаче “The King Welcomes You to Avatar Country” обърква със своето кънтри интро и Accept-ско звучене, което е интересно, но би паснало повече на страничен проект, отколкото на Avatar. “King’s Harvest” е класическото за Avatar груув парче, типично за по-късното им творчество, което обаче не се запомня с нищо конкретно. “The King Wants You” одира кожата на един куп хеви метъл банди и междувременно погубва тотално идентичността на скандинавците, а “Statue of the King” и “King After King” се опитват да спасят положението с театрални атаки и повече емоционална наситеност, но не успяват да заличат вече настъпилото разочарование. Финалът на творбата е напълно ненужен и разточен инструментал в две части – странно решение, което забива и последния пирон в ковчега на “Avatar Country”.

Истинските композиции в албума са реално седем, което е крайно недостатъчно, особено след страхотния и пренаситен с материал “Feathers & Flesh”. Липсата на качества в голяма част от песните ни оставя объркани и недоволни от предложеното този път. Ясно е, че Avatar ще продължат да се променят и занапред и това ни дава оптимизъм за още страхотна музика от тях, която да заличи спомена от недоразумението “Avatar Country”.