Датата 1-ви ноември ще остане много важна за мен. На тази дата се сбъдна една моя мечта - да видя Deep Purple на живо е нещо, което винаги съм искал. Аз отраснах с тази банда и знам, че животът ми щеше да бъде съвсем различен, ако не бях чул тяхната гениална музика. Англичаните не са това, което са били през 70-те, но в момента са в много силен състав. Противно на някои изказвания, че това не са истинските Purple, аз смятам, че този състав вече е създал достатъчно шедьоври, за да бъде отричан от когото и да е било. Няма да коментирам новите им албуми, защото всеки има твърдо мнение по този въпрос. Но нека не се задълбаваме в подробности, а да преминем към самия концерт.
За първи път бях на изява на Deep Purple и бях много развълнуван. Не знаех какво да очаквам от това събитие, но след като почти всички казваха, че Gillan си е загубил гласа, че Steve Morse не пасва на тази група и че Donald Airey по никакъв начин не може да замести Jon Lord, реших, противно на “общите” очаквания, че концертът ще бъде страхотен. Оказах се прав. Факт е, че билтетите се бяха изчерпали много бързо, скоро след пускането им в продажба. Два часа преди изпълнението пред залата имаше към 400-500 души, като с всяка минута прииждаха още и още. Охраната беше бдителна и си вършеше работата. С всяка секунда наближаваше моментът на шоуто и за разгрявка преди него хората дружно пееха основния риф на “Black Night”. Скоро стана ясно, че ще има и подгряващи - това бяха позабравените Конкурент. Те загряха публиката изключително добре с перфектното си изпълнение, а вокалистът се раздаде докрай, като направи страхотно шоу за зрителите. Бяха изсвирени няколко песни, сред които и парчето с култов статут “Дай ми време”. Участието на състава приключи със “Сбъдната мечта”, която беше посрещната много топло, а и беше очевидно, че Конкурент искрено се радваха на реакцията на феновете. Когато те слязоха от сцената, бях убеден, че това наистина е най-добрият избор за подгрявка преди любимците на няколко поколения, вечните Deep Purple.
Залата беше абсолютно пълна и нетърпелива за “големите” на вечерта. След едно дълго и мъчително чакане дойде моментът, за който мечтая от години. Пред очите ми бяха великите Deep Purple. Те стартираха с кратка импровизация, след което последва “Pictures of Home”. Тази вечер станахме свидетели на парчета като: “Things I Never Said”, “Rapture of the Deep”, “Kiss Tomorrow Goodbye”, “Contact Lost” и “Well Dressed Guitar”, но за наша още по-голяма радост, англичаните изсвириха много култови композиции, сред които “Perfect Strangers”, “Smoke on the Water”, “Highway Star”, “Knocking At Your Back Door”, “Space Truckin’” “Strange Kind of Woman” и “Lazy”. Steve Morse доказа, че притежава завидна техника, а Don Airey също свиреше виртуозно, като на моменти се усещаше импровизация. Разбира се, нямаше го топлият звук на китарата на Ritchie Blackmore, нито изящните клавирни изпълнения на Jon Lord, но съм убеден, че това не попречи на никого да си изкара страхотно. Gillan, Paice и Glover бяха много жизнени, въпреки своята напреднала възраст. Ритъм секцията беше на ниво, като барабанистът-ветеран разбиваше безкомпромисно комплекта си. Когато чуха добре познатото начало на “Knocking At Your Back Door”, феновете пощуряха. Всеки можеше да види радостта в очите на събеседника си - говоря за това непресторено щастие, когато човек чуе нещо, което означава наистина много за него. Последва “Lazy”, където основна роля има инстурментът на Airey. Той се справи блестящо с тази сложна композиция и липсата на Jon Lord не се усети. Англичаните свириха с много настроение и чувство - нещо, което публиката със сигурност е усетила. Gillan, от своя страна, пя много добре и обвиненията, че е загубил гласа си, са безпочвени. Въпреки че видимо не би се справил с най-трудните за изпълнение парчета като “Child In Time”, Gillan е все още вокалист от висока класа. За край на това колосално музикално събитие бе избрана “Smoke on the Water”. След нейното изпълнение, Deep Purple слязоха от подиума, но както може да се очаква - не за дълго. Феновете крещяха с пълно гърло, еуфорията беше неописуема. Британците отново се появиха и за радост на зрителите изпълниха великата “Hush”. Веднага след нея чухме началните акорди на вечната класика “Black Night”. Почти всички присъстващи знаеха текста на това парче. Хора от всякакви поколения пееха и се веселяха дружно, а това е гледка, която не се вижда често. Радостни, усмихнати и доволни, Gillan, Paice, Glover, Airey и Morse благодариха на българската публика, която им отвърна със същото. Бандата се поклони, позира за няколко снимки, и се оттегли.
Ден като този трудно се забравя. Цялостната атмосфера на шоуто беше незабравима и уникална. Макар и само за час и нещо, англичаните ни помогнаха да забравим земните тревоги и проблеми и направиха така, че да отидем в един свят, в който всички се обичат и никой не пречи на другия. Този приказен концерт беше много специален и всички присътващи го усетиха. В заключение мога да кажа само едно - Deep Purple съществуват от близо 40 години, но ясно показаха, че все още могат да правят история!
