От времената на “Theli” и “Vovin” много неща се промениха, много нови групи заляха световния подиум, мнозина “старчоци” се прибраха. Още повече от последните решиха да правят последни-последни-този-път-наистина-е-последно турнета... и какво се случи с авторите на знаменития “Theli”? Издадоха няколко посредствени на пръв поглед албуми, издадоха една неразбрана интерпретация на френски шансони, която, както Nightwish-овската “Bye Bye Beautiful”, всички обичаме да мразим. Сега излизат с метъл опера – “Beloved Antichrist” – от която нищо не се разбира на първо слушане. Нищо не се разбира и на второ слушане. На трето слушане обаче… продължава да не се разбира абсолютно нищо. Но пък през цялото време носи някакво дълбоко мистично удоволствие, че някак си вътре има скрито съкровище – ценно, загадъчно, дълбоко съкровище, криещо нечувани дотук красота и вълшебство.

На пето слушане вече се отличават няколко парчета от този тридисков, тричасов запис. Което прави петото слушане средно 15-ия час, посветен на този, ъм, труд. И не, тук учудващо няма и следа от отегчение или досада – записът е мек, плавен, преливащ, изключително хармоничен и просто професионален. Нека бъдем честни, това е повече опера с метъл, от колкото метъл с опера. Та, да говорим за арии…

Отличителни моменти, които човек си препява лекичко а ла нещата в “Sitra Ahra”, определено не са издадените предварително “Temple of New Jerusalem” и “Night Reborn”, а по-разбираемите “Our Destiny” и “The Palace Ball”, напомнящо “The Phantom of the Opera”. И двете парчета са още в първия диск, което говори за засищането, случващо се с изслушването на цялата творба наведнъж, особено когато това не се случва под красивия таван на софийската опера. Или някоя опера изобщо. Всичко това носи идеята, че “Beloved Antichrist” не е създаден да бъде фонов албум, особено в напеченото напрежение на модерните дни. Създаден е за... краста. Такъв диск не се прави с цел печалба, такъв диск не се прави с цел нови фенове, такъв диск се прави, когато човек (маестро!) има идея, която го тормози и сърби и най-накрая е събрал сили, пари и време да почеше тази краста. Да издаде трите си диска на веднъж, да събере над двадесет вокалисти в едно произведение и да разкаже история, вдъхновена от руския мистик Владимир Соловьов, която ще изисква още 15 часа, посветени на Wikipedia, сайтове с либрето и прашни томове, за да бъде разбрана напълно.

По принцип при наличието на концептуален албум на слушателя се препоръчва да го чуе от А до Я, запазвайки структурата и историята цели. Тук обаче по-нататъшното разбиране на албума изисква прекъсвания, изисква отделно слушане на определени части и раздробяване на целостта на творбата само за да може тя да бъде по-добре оценена и изиграна. Няма да е лесно. Няма да отнеме малко време, няма да стане с пет слушания. Но нима не е това най-голямата сила на Therion? Нима с години наред тази банда не предлагаше на световната метъл сцена трудна музика? Нима очаквате нещо, което да замине за половин година (къх, къх, Цветя на злото, и то не тези на Бодлер)?

Therion са перфектната фонова група. Therion също така са и перфектната запомняща се, спираща дъха грам-не-фонова група. А най-често са перфектният фон до точния момент, в който се отцепват от всичко, разбиват вселени и митологии и питат слушателя “Сериозно, има ли нещо по-велико от класиката? Ние я пишем!”. “Beloved Antichrist” е творба за стари фенове на Therion, мечтаещи отново за разврата на Содом и Гомор. Метъл опера за много слушания, за много спирания и заслушвания. За откриване на нови и нови арии и нов смисъл в добре забравеното старо. Оставете му се, отдайте му се, дори и без идея за какво става дума. Веднъж излезе ли от фона, ще си заслужава, съкровището ще бъде открито и преоткривано.