Датата е 4-ти юли, часът е малко след 19, а мястото е стадион “Академик”. След бързо и спокойно минаване покрай охраната, ние се намираме вътре в стадиона. В този момент вече свиреха първите подгряващи за вечерта, а именно - българската индъстриъл група Alien Industry. Хората се бяха ориентирали, така че да могат да гледат от добра позиция предстоящите си любимци. Ние направихме същото, след като си взехме бира от стратегически разположените пунктове на Tuborg. Въпрекки ранния час, в който бяха започнали подгряващите, повечето хора вече бяха вътре, а останлите навън успяха да се ориентират бързо и да влязат. Това, разбира се, стана от добре разпределения поток на хора за различните части на стадиона. След краткия сетлист на грпата, повечето от присъстващите на стадиона знаеха какво им предстои. Черно-зелените инструменти и декори по сцената им подсказваха достатъчно ясно, че четирите бруклински патки (The 4 Dicks from Brooklyn) ще се качат на сцената. Именно Type O Negative са една от групите, най-много уважавани в своя стил и, разбира се, отдавна бленувани от феновете им тук.
Ето че интрото им, включващо мотиви от казахстанския химн, започна. С него на сцената се качиха и неизменните за бандата Josh Silver, Johnny Kelly и Kenny Hickey. То, разбира се, подсказа за тематиката на последния им албум (“Dead Again”), както и за появяването на великана Peter Steele на сцената. Той приветства своите фенове ...и фенки, козируващ като офицер от червената армия. Официално сетлистът им започна с една много емблематична за тях песен, с която показват какво мислят през годините за всички, които не ги харесват: “We don't care what you think” - “We Hate Everyone”. Частта от публиката, която беше отишла заради тях, едвам изчака първите рифове, за да се разпее и разскача. Това предизвика истинска изненада в Peter Steele, който явно не очакваше подобно посрещане. След това великолепно изпълнение, продължиха с единствената за вечерта песен от последния им шедьовър – “The Profit of Doom”. Групата надигаше жадно бири на сцената и приветстваше публиката. Последва “Christian Woman”, която е и първата песен от безспорната им класика от 93-та година “Bloody Kisses”. Тежки рифове и дълбокият глас на Peter Steele огласяха стадиона, публиката пееше с тях. Продължиха с прекрасната “Love You to Death” от “October Rust”, която беше и предпоследната песен за вечерта. Все още невярващи на това, което се случва, Бруклинската четворка поздрави още веднъж феновете си в България с обещанието да се върнат отново за самостоятелно шоу. С тези си думи те обявиха и последното изпълнение за вечерта, а именно най-големия им и емблематичен хит “Black No 1”. След това кратко, но много силно представяне, те се оттеглеха от сцената.
Към 21 часа огромно черно платнище с буквите ММ падна пред сцената. То явно имаше за цел да скрие от очите на публиката случващото се - техниците на Manson подреждаха декорите за предстоящото фрийкшоу. Постоянно там се изпълваше с дим, докато в един момент не прозвучаха зловещите ноти от интрото на Manson. То беше избрано много подходящо за имиджа му – подобен на персонаж от хорър филм. Почти светкавично платнището падна и публиката се разпищя. Не от ужас, а от истинско удоволствие, защото видяха краля на съвременния шок рок в пълния му... ужас. Той посрещна феновете си с микрофон под формата на кухненски нож. Песента, с която Manson започнa шоуто, беше хитът “If I Was Your Vampire” от новия му албум “Eat Me, Drink Me”. Разбира се, този концерт нямаше как да мине без някои от по-старите му хитове като “Disposable Teens”, “Rock Is Dead”, “mOBSCENE”, които бяха нашумяли доста навремето, както и каврите на “Tainted Love” и “Sweet Dreams”, направили го още по известен, заради интересната му интерпретация на тези хитове от 80–те. Сетлистът на “изчадието” беше доста добре преценен. Измежду солидното количество хитове се прокрадваха и парчета от новия албум като “Just A Car Crash Away”, “Heart-Shaped Glasses”, “Putting Holes In Happiness”, “You And Me And The Devil Makes 3”, които ексцентричната звезда обявяваше като “another mother fucking track from our new fucking ... mother fucking album”. До момента концертът наистина минаваше брилянтно. Нямаше ексцесии между фенове, феновете дори не се блъскаха. Охраната на Менсън и гардовете създаваха излишно напрежение, като скачаха на хора от публика, за да видят с какво и защо снимат. След като те не са си свършили работата на самите пропусквателни пунктове, е ясно, че вътре ще има фотоапарати и камери. Липсата им на професионализъм се доказа, когато те дори не обърнаха внимание на някакъв полугол екзалтиран фен (или не чак толкова), който се качи на сцената и прегърна зездата, като дори успя да го хване за... “четирибуквието”. Manson вече приключваше поредния си хит - “The Dope Show”. Очевидно не му стана приятно от случката и замери натрaпника с микрофона си, след което се оттегли зад завесите. Последва малка пауза, после звездата се появи на сцената и обяви последната песен за вечерта – “The Fight Song”. Очевидно беше разгневен, защото успя да наплюе личната си охрана на няколко пъти и да си събуе панталоните, преди да се прибере след края на официалния сетлист. Никой от феновете не мръдна от мястото си, защото знаеха, че това не може да бъде краят. И, разбира се, не беше. Manson излезе повторно на сцената и обяви заглавието на “The Beautiful People”. Това вече достигна предела на очакванията на тълпата... Те получиха всичко, което искаха: хитове, класики, нови парчета, дори наподобяващи сняг конфвети в края на концерта. Менсън също остана доволен от своите фенове тук и благоволи да слезе долу и да изпее последните думи от песента с някои от най-запалените си почитатели.
Това е! Това е, което получи българската публика в този американски ден. Брилянтно и много добре издържано шоу на две невероятно големи американски групи. Сигурни сме, че феновете на Type O Negative и Marilyn Manson ще запомнят този 4-ти юли, както и ние.
