Предприех това пътуване насаме към Букурещ, заради любезното съдействие на една мацка от metalfan.ro, която ме помоли да направя малко промоция из Софийско за концерта (която за съжаление се оказа на вятъра...) и ме вкара в час за шоуто въобще. Първо да уточня, че Atheist никога не са ми били някаква константа в плейлистовете, но са една от бандите, към чието творчество проявявам огромен респект. Няма да споменавам какви имена като музиканти са излезли от там, предполагам феновете си знаят (и все пак не мога да не спомена Тони Чой). Та, за мен това щеше да бъде събитие от култова величина и след кратко помайване (справка с финансите и работодателя, сиреч; концертът се падаше в четвъртък вечер), си стегнах багантериите и на 20-ти юни вечерта се качих на влака към Букурещ. Няма да споменавам каква жега беше там, защото общо взето и двата дни ги проспах; но да подминем досадните факти и да се насочим към същественото:

Концертът бе организиран в клуб "Мартин" – място, на което отивах за пръв път в Букурещ (по принцип било дискотека, така ми казаха). Отпред, за съжаление, нямаше много народ (вътре също, и така и не се напълни до края). Влизане бързо, вътре климатичетата действаха на макс и си беше приятно. Малко не особено приятно останах изненадан от мърчандайза, имаше само два вида фланелки като избор - "Piece of Time" и Unquestionable Presence" с принтирани датите от турнето на гърба (в които варираше и шоуто на което бях отишъл) на цената от 15 евро (нормално, сиреч). Иначе самия клуб бих определил с големината на нашия BlackBox, даже малко по-малък. След около едночасово помотване напред-назад, среща с приятели (румънци) и пийване на биричка (3 леи, което идва близо около 1 евро), на сцената се възкачиха първите подгряващи (не помня от кое румънско градче ми казаха, че били) - Psycho Symphony, на които това щеше да бъде първо свирене на живо пред публика. На момчетата не им беше осигурено абсолютно нищо на стейджа - нито знаменце, нито бяха включили видеостената отзад; за сметка на това обаче не им бяха оправили звука като хората. Явно обаче нито един от горепосочените факти не ги притесни особено и те започнаха да забиват доста стабилен техно-траш в стил, на 80% припокриващ се с Mekong Delta, щипка Atheist (без майтап!) и лично творчество. Сега да не ме разберете погрешно, че момчетата са крали безобразно, напротив! Мен ако питате, определено не заслужаваха отреденото им място на гиг-а (със всичките му там останали безобразия), супер технично, прогресивно и уверено свирене и много добър вокал (неслучайно им дадох тия 80% Mekong Delta). Направо останах изумен от това, което правеха с инструментите и като за финал поднесоха едно парче, което даже не ми дойде изненада, защото силно очаквах нещо от сорта - прочутият "Sabre Dance" (коя ли друга горепосочена банда има същото парче в дискографията си?). Лично от мен получиха доста силни овации (публиката като цяло беше доста анемична, да не кажа заспала).

След кратко прекъсване (за бира), на сцената се качиха вторите подгряващи - местните любимци Taine. Не останах ама хич впечатлен. Мислех, че в България държим патента по най-малоумно подбиране на подгряващи групи, но явно си имаме стабилна конкуренция на един хвърлей камък. Та, музиката на Taine представляваше постноват (според мен) детец. Общо взето даже не ги и слушах, само им щракнах някоя и друга снимка и точно от това дойде интересното (за мен) в тяхното изпълнение: идва при мен някакъв пич и ми заявява на английски: "Имаш някои много хубави снимки, дали ще е удобно да ми дадеш и-мейл да ми ги пратиш тия дни?" Викам му: "Ми нямаш ядове". Залафихме се нещо и той вика: "Между другото, аз съм единият китарист на Atheist." Сигурно съм направил някаква много изразителна физиономия, не знам, а и при цялата дандания си помислих, че не съм го чул добре... Нейсе, дадох му и-мейла и зачаках да свърши подгряващата банда (голяма мъка беше...).

След като слязоха от сцената, последва дежурното помотване напред-назад (бар-бира-тоалетна-бар-бира) и по едно време някакъв пич ме хваща и някакъв друг ме снима с него; викам си "К'во става тука бе?". Отгоре на всичкото тоя, с когото ме снимаха - един такъв, като Аксел Роуз (ама на 100%!) и си помислих "Некой тука ми направи пунта-мара да ме гъбаркат после." Няма значение де, подмотнах се още минута-две и гледам раздвижване по сцената! Газ към подиума, който, между другото, беше на два и кусур метра издигнат от земята, а това беше много добре, защото всичко се виждаше като на длан, а и още ме боляха пръстите на краката от концерта на Iron Maiden тук. Намърдах се най-отпред, което не беше трудно - както казах, обидно малко публика - около 150 човека, явно и концертът на Dismember буквално предната вечер е оказал влияние, но... разбрах, че и тогава е имало не повече народ. Явно колкото и концерти да се организират в Румъния, ъндърграундът там наистина е Много Ъндър). Та, намърдах се аз най-отпред, защипал остатъка от биричката и гледкам с блажена усмивка как се настройват разни инструменти... в един момент виждам как онзи пич, дето ми се стори, че каза, че бил единият китарист, се качва и той. Ясна работа, не ми се е счуло, но ми стана много готино, че така свободно си щъпукаше и си говореше с хората отпред, куфееше на подгряващите банди... абе нямам думи. В един момент на сцената се качва и въпросният Аксел Роуз и аз се оцъклих! Оказа се, че това бил Кели - вокалът на бандата, голям смях си паднах по себе си после. Кратка проба на инструментите, кратко представяне кои сме, как сме, как сте вие, ще започнем тука с едно парче... едноименната песен от вторият албум на бандата - "Unquestionable Presence". Оттук насетне настана една музикална мелачка, която сложи в малкия си джоб и Dismember, и Vader, и Behemoth. Очаквах, че ще стана свидетел на нещо... да кажа стабилно, за да не се изхвърлям, обаче Atheist направо ми обраха точките, оставяйки ме без дъх. Мислели сте си, че това, което чувате в албумите, звучи добре? Не сте го чували НА ЖИВО! СМАЗВАЩ, чист, плътен, БРУТАЛЕН звук, Кели като че въобще не беше прекъсвал да прави турнета с бандата през, да речем, последните 13 години! Невероятен вокал! Следваха класика след класика: “Elements”, “Mineral”, “Unholy War”, “Retribution”... Постоянен контакт с публиката, която така и не се размърда подобаващо, и бандата продължаваше да набира скорост! Кели постоянно щъпукаше по сцената, сядаше ту на едната колона, ту на другата - уникален фронтмен! На китарите и баса беше една мазало! Моят човек (онзи, вторият китарист) направо се размазваше от куфеене, Тони Чой - машина! На барабаните недовиждах особено, но там картечниците не спираха да сменят ритъма. Хвърчаха едни чинели, едни чудесии... направо се замаях! На "Air" вече се бях качил на ограждението пред сцената и не знаех на кой свят съм. След следващата песен - "An Incarnations Dream", Кели обяви, че бандата вече смята да приключва с концерта с едно парче от дебютния албум, а именно откриващото и едноименно - "Piece of Time"! Ако до тогава си мислех, че не знам къде се намирам, тук вече изгубих всякакъв допир с реалността, тъй като въобще не съм усетил кога въпросната песен е преминала в "The Formative Years", с което и приключи шоуто. Последва кратко и доста емоционално сбогуване с бандата/феновете (явно публиката не е била чак толкова заспала, не знам, все пак цял концерт ми гледаха гърба) и това беше... За няма и час и половина ми се стори, че съм бил на един от най-дългите и физически изтощителни концерти въобще, да не говорим, че сетът ми се видя дълъг поне два часа. Не знам как стана тоя номер, като че ли времето се разтегна по някакъв начин. Сега като гледам плейлиста и даже не мога да повярвам, че в цифри звучи толкова кратко.

Помните ли, дето написах по-горе за това как преди гига членовете на бандата щъпукаха измежду хората в клуба? Същото се повтори и след концерта. Всички (с изкючение на Кели, който отиде да дава интервю) слязоха при феновете, лафеха с тях, раздаваха автографи, снимаха се... все едно съм се събрал с приятели в хола (е, като изключим това с автографите, де). Заговорих се с Онзи китарист, който се оказа сигурно най-хахавият от цялата банда, откарахме близо половин час на лаф с него, после се включи и Стив Флин, барабанчикът. В заключение, след това шоу мога да направя аналогия само с концерт на Destruction... и даже мога да кажа, че Atheist бяха по-интензивни и мачкащи от германската машина - нещо, което не съм си и помислял, че ще мога да кажа за друга група. Преди това турне Кели бе заявил, че то ще е прощалното за бандата, но виждайки реакцията на феновете по света, "сам си захапал думите" и е сигурен, че отново ще направят кратък тур... само че този концерт в Букурещ щял да бъде единственият в Източна Европа. Поживьом - увидим, както е казал поетът. Аз видях, и смятам да направя всичко по силите си ако има следващ път и минават наблизо, да бъда "Изгубен в Космоса" отново.

Сетлист:
Unquestionable Presence
Elements
Mineral
Unholy War
Retribution
Mother Man
I Deny
Air
An Incarnations Dream
Piece Of Time
The Formative Years