Часът е 9:20 и съм четвъртият човек, който е на стадиона, заедно с приятелката ми. Очаквах през изминалата вечер да не мога да спя, но всъщност спах като тухла. Отдавна чаканата дата 4-ти юни е вече настъпила, а легендите Iron Maiden са в София от миналия ден. С пристигането веднага забелязах огромни тирове, които все още продължаваха да влизат в стадиона и разБИРА се, многобройните кегове с бира, които се доставяха от Каменица. Някои от гардовете от VIP Security останаха изненадани, че толкова рано започват да идват хора, а те още не бяха подредили огражденията. Наистина, още от началото ми направи впечатление, че става въпрос за много добра организация. Всичките гардове знаеха точно къде ще има пропусквателни пунктове, как да влезем най-удобно и бързо на стадиона и разбира се, най-важното е, че знаеха кой ще свири.
С приближаването на 12 часа в околността започнаха да прииждат хора на групи и да заемат позиции под някоя сянка с бира в ръка, готови да щурмуват стадиона. Забавно беше, че имаше и много хора, които все още си мислеха, че няма какво да ги спре с билет от 30 лв да влязат в сектора пред сцената. Това на свой ред беше приемано само с усмивка от гардовете и щастливците, които се бяхме сдобили с ценните хартийки от 50 лв. Около 15 часа започнаха да слагат огражденията около многобройните пропусквателни пунктове. Тогава присъстващите започнаха да се подреждат около оградите. Въпреки че часът, обявен за влизане, беше близо, все още нямаше много хора, което може би се дължеше на това, че концертът беше в понеделник - работен ден. Точно два часа по-късно тълпата вече беше нараснала почти двойно, а входовете още не бяха отворени. Слънцето, което напичаше след падналия за кратко дъжд, беше станало непоносимо. Хората се изнервяха от жегата и от липсата на бира. Аз бях заел позицията си на най-близкия вход до стадиона заедно с приятелката ми, която вече беше рухнала от чакането и жегата. Почти не разбрах, когато хората пред нас започнаха да тичат към стадиона и ние ги последвахме. Входовете за сектора пред сцената бяха разположени в двата края на огражденията и всички, които влизаха, първоначално се затичваха натам, но билетите бяха проверявани втори път от служители на Ticket Pro и Vip Security и тълпата беше разделяна според цените на билетите. В момента, в който влязох в сектора пред сцената, там имаше пет човека, които едва ли не се бяха вързали за оградата. Аз направих почти същото и след това си поех въздух. Мога да призная, че бях пред припадък от спринта, който хвърлих и жегата, която ме беше довършила. Трябваха ми няколко минути, за да се окопитя, след което се обърнах, за да видя какво става и да се огледам наоколо. Зад себе си като че ли видях кадри от “Смело Сърце” - дългокоси, брадати и какви ли не индивиди тичаха по стадиона, за да се доберат възможно най-близо до сцената. Тогава се сетих за самата сцена и се обърнах да видя и нея. Разбира се, тематичният декор от последния албум на Maiden – “A mater Of Life And Death”, беше налице, или поне част от него, по която техниците още работеха. След като всичко се закри с черни покривала, се подреди сцената за подгряващите банди.
Пролича си, че стана някакво объркване и поне според мен Ахат разбраха чак тогава, че ще свирят първи. Наистина светкавично сцената беше приготвена за тях. И дори леко подранили, те се появиха. Аз не съм голям фен на Ахат, но те са заслужили уважението ми през годините. За съжаление свириха така, сякаш искаха само да слязат от сцената и да си ходят. Изпълниха едва четири парчета, които за сметка на това бяха едни от най-емблематичните им: “Брадвата”, “Дървото”, “Огнени Души” и задължителната “Черна Овца”. След краткото участие на Ахат и още по-кратката пауза, на сцената се появи Lauren Harris. Тук наистина не знам какво точно да напиша. Мислех си, че поне легендарният басист Steve Harris е научил дъщеря си на нещо като малка - като я води по турнета, тя да не се качва на сцената. Момичето беше меко казано трагично и не показа нищо друго, освен пиърсингите на пъпа и гърдите си. Lauren Harris свири ненужно дълго и само изнерви публиката, но поне беше приятна гледка. След нея вече всички знаехме какво ни предстои - беше около 21 часа. Техниците на Maiden се появиха още веднъж за кратко на сцената, за да проверят звука на инструментите и микрофоните поотделно. Като край на саундчека те забиха “Highway To Hell” на AC/DC, което за най-голяма подигравка подгря публиката повече, отколкото миналите две групи.
Почти светкавично черните платнища по сцената изчезнаха и започна интрото на Maiden, съпроводено от червени лъчове, светлини и блицове. Нямаше начин публиката да не забележи как барабанистът Nicko McBrain им маха зад крепостта, построена от камуфлажни барабани. След интрото, разбира се, започна и първата песен – “Different World”, която открива и най-новия им албум. Атмосферата около мен беше феноменална - всички крещяха и пееха, докато Bruce и компания търчаха по сцената. След тази първа песен британците ни отвяха с други две парчета от последното им гениално творение, а това бяха именно “These Colours Don’t Run” и “Brighter Than A Thousand Suns”. Аз не очаквах такава серия от парчета от новия албум и ми страна странно, че си изстрелват патроните толкова рано. Очевидно беше време за класики, и то какви! Maiden ни върнаха в ранните си години с премазващата “Wrathchild”. След нея феновете бяха отнесени от “The Trooper”, на която Bruce както винаги излезе с войнишки шинел и почти разпаднало се бойно знаме. Тук вече бях пред припадък и наистина ми беше трудно да дишам. Безспорният кеф и крещенето с пълно гърло също бяха решаващи, но блъскането на някои хора беше непоносимо. Още на тези песни видях как фенове бяха изкарани в несвяст и червени като раци от охранителите. Всичкото това ръгане беше предизвикано от дружинка сърби, на които повечето фенове, дошли да видят любимците си, не обърнаха внимание. Голям пропуск на организаторите беше, че не бяха приготвили питейна вода за хората, заклещени отпред. Охраната заливаше тълпата с вода, сипана в огромни бидони и кофи. До момента Maiden се справяха повече от брилянтно и Bruce се обърна към българската публиката с думите, че някои хора вероятно са чакали 25 години, за да чуят следващата песен и затова са виновни руснаците, прекарали ненужно дълго време тук. Песента, за която говореше Bruce, се оказа “Children Of The Damned” - наистина доста голяма изненада за повечето фенове. В интерес на истината, тази песен не е изпълнявана на живо от доста време. Тя не съществуваше дори в сетлиста им от “The Early Days Tour”, което включваше песни от първите четири албума. Maiden предварително бяха обявили, че всичките им дати за месец юни ще са специални, защото се навършват 25 години от излизането на един от най-великите им албуми – “The Number Of The Beast”. Такa София стана свидетел на едно наистина специално турне, съответно и сетлист, което носи името “A Matter Of The Beast Summer Tour”. Балансът между нови парчета и класики за момента беше постигнат. Логично беше групата да засвири нещо от новия албум и те го направиха. Следващите две месомелачки бяха “The Reincarnation Of Benjamin Breeg” и “For The Greather Good Of God”, които на живо носят съвсем друг заряд и не могат да се сравняват със студийните изпълнения. Вече преполовили сета, след тези дългички песни Maiden не ни оставиха да си починем и ни застреляха с “The Number Of The Beast”. Именно тук на сцената се появи фигура с глава на козел, която бълваше дим от ноздрите си. Това беше нещо ново, което не бях виждал преди в декорите им и наистина ме изненада.
“Fear Of The Dark” беше парчето, с което Maiden продължиха след това. И ако можем да кажем, че до момента 70% от публиката пееше, вече със сигурност бяха 100%, защото се включиха всички в диапазона от 13 до 16 години, които бяха дошли единствено за тази песен и до момента седяха като на театър, чудейки се какво става. (STAY AT SCHOOL!) Аз тази песен я изпуснах леко, защото трябваше да се заемем с един мазен сръбски “събрат”. Този малоумен сръбски циганин, вместо да си седи в помийната яма, се беше домъкнал тук и решил на всяка цена да се добере до оградите. В стремежа си да направи това този микроб хвана приятелката ми през гърлото и лицето и я помъкна назад, за да си направи място. Успях да я измъкна едва ли не задушена, но въпросният червей продължаваше да повтаря същото с който хване и не след дълго сам поска да бъде изкаран, за да получи медицинска помощ. На всички, които бяхме около него, ни беше писнало доста явно и концертът за него приключи тогава. Както и да е, наистина е неприятно, когато хора, които не знаят как да се забавляват, развалят удоволствието на останалите. Въпреки излишните нерви, които хвърлих, радостта от събитието ми се върна с началото на “Run To The Hills”. Преди това забравих да отбележа за различните тапети, които се сменяха зад групата и се връзваха тематично с всяка песен. Трябва да подчертая, че не бяха визуализации като на Winamp, а доста познати изображения на Eddie. След тази легендарна галопираща песен българската публика чу това, което бе чакала 25 години, а именно: “Scream For Me Sofia... The Iron Maideeeen”! Прозвучаха монументалните акорди на песента, с която групата приключва концертите си, откакто съществува. И, разбира се, концертът не мина без появяването на талисмана на групата - Eddie. Гигантският купол, от който той изскочи, се появи, съпроводен от звуци на танкови вериги и гърмежи. Краят на песента обяви и края на официалния сетлист.
Не мина много време и британците се появиха отново на сцената. Bruce попита феновете каква е тази отровна течност, дето пият и ги кара да са такива ненормалници. Отговорът на публиката беше РАКИЯ! Въпреки че беше сравнително, рано Bruce обяви, че е време за “2 Minutes 2 Midnight”. Тази песен звучи по същия начин, както преди повече от 20 години. И това доказва, че Maiden дори на по 50 години са все още във форма. Макар и видимо отпаднали и изморени, те продължиха с “The Evil That Man Do”. Аз знаех какво ще ни сполети, защото всичко това ми се случи в Сърбия няколко месеца по-рано и въпреки това, пак се чувствах като сдъвкан и изплют. Тук за втори път се появи и Eddie - сега като триметров войник, той се разходи по сцената. Всички съмнения и недоволства бяха убити със започването на “Hallowed Be Thy Name”. Maiden бяха оставили една от най-добрите си песни (поне според мен) за край на този сън. Пролича си, че Bruce е вече доста изморен, защото на високите места в края на песента гласът му изневери и той ги пропусна, но парчето завърши толкова колосално, колкото и започна. Както винаги, групата дари феновете си с перца, палки и ластици за китки, и то в доста големи количества. Колкото и да не искахме да си тръгват, краят на концерта беше факт. Техниците започнаха светкавично да разглобяват сцената, а тълпата долу започна да се разрежда.
Истината е, че София и България станаха свидетели на един епохален и отлично организиран концерт. Всички мрънкания и критики са породени от хора, които недоволстват излишно и дори те не могат да обяснят защо. След концерта чух толкова много абсурдни коментари и въпроси, че не мога да се сдържа да отговоря на някои от тях:
“Нямаше контакт с публиката!” – Следващия път си купете билет, за да ги гледате в кино Арена, тогава може да има повече контакт. След като се редите по опашки, за да купувате “промоционални билети” и оставяте сърбите да купуват билетите за челните места, единственият контакт, който ще усещате, ще е на пръстта ви в носа.
“Сетлистът беше скучен и кратък. Нямаше класики, а само гадни парчета от новия албум.” – По дяволите, сетлистът е от 15 парчета... само пет са от новия, а песни като “Brighter Than A Thousand Suns”, “These Colours Don’t Run” и “For The Greater Good Of Good” са гениални. Относно класиките ...какво повече искате - ако това не са класики, незнам кои са...
“Нямаше класики като Aces High и Flight Of Icarus.” - Събудете се! Това са песни от сетлиста им за турнето през 1984-1985... Не са свирени наживо оттогава. Дайте да си говорим сега за тазгодишното турне. Аз не бих заменил никоя от песните, които изпълниха, с друга.
“Не беше като на Live After Death…” Хахахаха... не мога да коментирам!
“Звукът беше лош!” – На този концерт ли бяхте? Ако да, следващия път влезте на стадиона, а не го слушайте отвън.
Общо взето е това. Това са и Iron Maiden - невероятно шоу и невероятно преживяване, което няма да забравя никога. Като всеки един фен се надявам да се повтори пак на следващото турне.
UP THE IRONS!
