В очертаващата се най-силна концертна година за България от доста време насам, не остана подмината и по-екстремната ъндърграунд метъл сцена. Благодарение на най-активния промоутър този сезон – Most Of Evil Music - успяхме да видим групи като Rotting Christ, Vader, а сега и титаните Behemoth. Паметната дата беше 30-ти май, а мястото – Black Box Club. Въпреки упорития дъжд напоследък, обичайните заподозрени чакаха търпеливо да бъдат отнесени от полската дет/блек машина. Търпението им наистина беше подложено на проверка, тъй като събитието започна с близо два часа закъснение.
Концертът беше открит от родните Korozy, които не бяхме виждали отдавна. Със значително втежнен и по-техничен стил (в бандата вече няма и клавирист), те изстреляха четири нови песни. След качественото представяне на българите дойде време за втората подгряваща група – трашърите Suicidal Angels. Виждаме гърците вече за втори път, след като вече веднъж подгряваха на Rotting Christ. Този път при значително по-читав звук те успяха да разгърнат възможностите си за близо час. Въпреки енергията и желанието, с което свиреха, ни поднасяха твърде еднообразен олдскуул траш. Особено вокалистът Nick пееше абсолютно еднакво във всичките им песни. Факт е, обаче, че намиращите се близо до сцената изкуфяха здраво на сета на гърците, за сметка на по-пасивната и преценяваща публика в задните редици.
Настъпи моментът на ГОЛЯМОТО чакане за появата на хедлайнерите на вечерта. В близо едночасова пауза станахме свидетели на може би най-дългия саундчек на метъл концерт в България. Феновете на Behemoth знаят каква доминираща роля имат барабаните в музиката им. Затова и на този инструмент беше обърнато най-голямо внимание, но не напразно, тъй като впоследствие палките в ръцете на Inferno се превърнаха в оръжия за масово унищожение. Най-накрая под фона на симфонично интро на сцената се появиха Behemoth. За радост на всички присъстващи, полските антихристи изглеждаха така, както сме свикнали да ги виждаме от клипове и промо-снимки – с мрачен корпспейнт и изпълващи подиума с присъствието си. Публиката беше взривена от адския вик на вокалиста Nergal: “К’во става София?!” на чист български, след което беше дадено началото на касапницата с “Prometherion” от новия им албум “The Apostasy”. В отлична форма и перфектно озвучени, на Behemoth не им остана нищо друго освен да ни размажат със следващото парче - "Antichristian Phenomenon". В невероятен синхрон, поляците достигнаха пред очите ни убийствена скорост, на която много групи биха завидели. Изстреляни бяха песни като "Conquer All", "Sculpting the Throne ov Seth", абсолютната класика "Slaves Shall Serve", както и любимата на феновете "Christians to the Lions". Въпреки че Behemoth се въртяха главно около последните си три албума, чухме и стари шедьоври като “Decade of Therion” и изпълнената на бис “Pure Evil and Hate”. По време на повечето песни Nergal беше подкрепян във вокалите си от Orion и Seth, а неведнъж между изпълненията им той поемаше ролята да забавлява публиката (често с поздрави на български), докато бъдат настроени останалите инструменти. Надъхани от крясъците ни, Behemoth не се спираха пред нищо, а в най-пиковия момент Seth ритуално изля върху себе си цяла бира! Докарана до границата на пълно безумие, публиката – естествено, достатъчно шумна - успя да извика за бис бандата, която преди гореспоменатото парче извири и кавъра “I Got Erection” на Turbonegro, с което доказа, че въпреки гневния си вид, Behemoth имат и чувство за хумор. Групата се раздаде максимално на присъстващите около 300 свои верни почитатели и всеки от четиримата: Inferno (ударно унищожение), Nergal (адски дълбоки крясъци и китарно оформление), Orion (бас сила) и Seth (втора китарна девизия) доказа с изразите на своите музикалните умения неодобрението си към християнството.
Още един отлично организиран концерт в списъка на Most Of Evil Music, на които можем да пожелаем да продължават в същия дух. На екстремните метъл фенове у нас пък ще кажем да престанат с позьорщината и да докажат, че съществуват с малко по-голяма посещаемост на организираните събития, тъй като между черните стени на Black Box имаше още много празно място.
