Ако някой бе казал преди години, че в рамките на само няколко месеца ще видим три от най-големите хеви метъл банди, надали щеше да бъде взет на сериозно. Ето че вече станахме свидетели на първия грандиозен концерт, изнесен от немските метъл бардове – Blind Guardian. В ремонтираната софийска зала “Фестивална” се събраха около 2500 фенове от цялата страна. За организаторите от Most Of Evil Music това определено беше най-голямата група, докарана от тях досега и те определено се постараха всичко да премине без проблеми. Още самото влизане беше добре уредено, с отворени два основни входа и коректно пропускане на малки групи хора. Публиката бързо се разпредели из залата. Заехме стратегически позиции на трибуните, откъдето имаше много добра видимост.
Концертът започна с минимално закъснение, като на сцената излезе подгряващата група Velvet Project, която изпълни две песни за около 40 минути (да, добре прочетохте - две). Българите се представиха със засукан прогресив метъл в стила на Dream Theater. Въпреки че момчетата свириха прилично, надали бяха най-подходящият избор за подгряващи. Може би биха били оценени по-добре от публика на прогресив лайв. Световната практика обаче показва, че на концертите в повечето случаи се търси стилово разнообразие. Доста време отне на техниците да подредят сцената, но най-накрая прозвуча очакваното интро “War Of Wrath”. Логично след него чухме първите акорди на “Into The Storm” и съпроводени от мощен крясък, на сцената се появиха героите на вечерта. Според разпространените по-рано думи на вокалиста Hansi, Guardian бяха подготвили специални сетлист и шоу за българските си почитатели, чакали ги толкова години. След като Hansi сподели, че не е очаквал такова приветстване от публиката, обяви началото на “Welcome to Dying”, с която сложиха “началото на края”. За пореден път българската публика показа колко е задружна, когато види любима група и иска да бъде запомнена. Hansi ни върна обратно в Средната земя с шедьовъра “Nigthfall” от един от най-великите албуми в историята на Blind Guardian – “Nigthfall In Middle-Earth”. В самото начало на концерта малко се позачудихме защо липсва задължителното за всяка група лого на гърба на сцената, но след скриването на фотографите ми стана ясно - на бялата стена отзад започнаха да се редуват прожекции, съответстващи на мотивите от отделните песни. Последва парче от епоса “Imaginations From the Other Side”, една от най-надъхващите им песни, а именно - “The Script for My Requiem”. Публиката подивя и отново изигра отлично ролята си на беквокалист. Чухме и сингъла “Fly” от новата творба на немците. За кратко попритихналите страсти бяха отново разпалени, защото Guardian ни върнаха, за да почукаме на портите на “Valhalla”, където цялата публика беше приета, защото ги разби с крясъци.
Valhalla - Deliverance
Why've you ever forgotten me
И можем да са сигурни, че никога няма да ни забравят...
Температурата в залата се покачи с невиждана скорост. Hansi не престана да благодари на всеотдайната публика и с усмивка обяви следващата песен, която за пореден път ни пренесе в магическата Толкинова Средна земя – “Time Stands Still (At the Iron Hill)”. След секундна пауза на сцената се появиха два стола и Hansi каза, че е време за акустична песен... за една история, разказана от Мерлин и разкриваща “A Past and Future Secret". Звуците на акустичните китари обединиха публиката и едва ли не ни накараха да се прегърнем, докато пеем. Великолепно изпълнение, при което феновете не спряха да скандират името на бардовете. Харизматичното бирено шкембе Hansi каза, че би искал “това никога да не свърши”, с което по хитър начин обяви началото на една от най-емблематичните песни от последният им албум – “This Will Never End”, която е явното доказателство, че Guardian са вечни! Със следващото си изпълнение, “Lost in the Twilight Hall”, ни запратиха обратно към албума “Tales From The Twilight World”. Тогава всеки един фен получи максимума от това, което бе очаквал, и беше логично на сцената да се появи българското знаме. На трикольора, който развяха немците, беше изписано BulGaria, с буквите B и G в характерния шрифт на групата. След това ни представиха “една вечер в операта” с “Punishment Divine”. Hansi и компания се опитаха да приключат концерта с “And Then There Was Silence”, но тишината след края на песента я нямаше, защото ние не отказахме да повярваме, че бардовете ще спрат да свирят... След безумните скандирания на тъпата, Blind Guardian се завърнаха на сцената, за да ни доотнесат с едноименната песен от албума “Imaginations from the Other Side”. Дори и останали без глас, продължихме да пеем наравно с Hansi – факт, от който той остана видимо много доволен. Превъзбудени, не знаехме какво още могат да ни представят, но в този момент бардовете ни призоваха да изпеем “The Bard's Song (In the Forest)”, при което симпатичният вокалист, безмълвен, остави публиката да допее песента. Сред целия неповторим ентусиазъм не знам точно кога и как се случи, но една гледка никога няма да забравя - как в един момент цялата публика протегна ръце и започна да се кланя на идолите си. Думите на Hansi не закъсняха: “Bulagaria, you fucking rule!!” Вече наистина дойде време за раздяла, но не преди последната песен, и то не коя да е, а “Mirror Mirror”. След като метъл бардовете възпяха гръмовно епични истории за крале и хобити, се сбогуваха с благодарните наблюдатели, със сигурност оставили вълшебен спомен в сърцата им.
