Температурата спадна с още няколко десетки градуса в София на 11-ти октомври и то поради обстоятелства, непредвидими от синоптиците. Финландските мело-дет/блек величия Catamenia благоволиха да посетят за втори път България, този път под шапката на "Bringing The Cold Tour 2006" за радост на учудващо малкото верни почитатели - всъщност хората, мръзнещи пред вратите на читалище Средец в уречения ден и час, наброяваха не повече от 200-300 души. Трябва да се отбележи странният факт, че сред дългокосата и пременена в черно публика се наблюдаваха и съвсем официално облечени мъже и жени, все едно дошли директно от работното си място. Не след дълго към феновете се присъедини и самата група, за изненада на всички, която допреди малко се виждаше в тясното задно пространство на читалището да дава телевизионно интервю за някоя медия. Членовете на Catamenia се смесиха с чакащата тълпа, тук таме въоръжени със съответната бира или друг наличен твърд алкохол. Не е ясно за колко други групи е присъща подобна практика преди концерта си да общуват с феновете. Най-накрая настъпи и моментът на влизането в читалището. Първото, което направи впечатление, бе, че дори малката зала не успя да се напълни, но затова по-надолу.

Шоуто се завихри с едно класно подгряване в лицето на родните The Revenge Project, които вече се превръщат в обичайно присъствие за подобни "просветни" мероприятия. Започнаха с познатата класика “Sunrise Is Black” и веднага показаха завидната си класа за българска група, която ненапразно е наричана най-добрата екстремна у нас. След като настроението се вдигна веднага, те ни представиха две от новите си песни, които бяха приети чудесно от публиката. Вмъкнати бяха някои нови елементи като чисти вокали. Чудесното им представяне завърши с безспорния хит “Anger To Dwell”, с който както обичайно взривиха тълпата. С това около 35-минутният им сет приключи. Последва появата на израелската блек група WinterHordе, съпроводена от солидно количество адски сценичен пушек, сред който понякога чезнеше самата група. Те забиха нюскуул блек с доста разчупени композиции и мелодика. Голяма похвала заслужи вокалистът им, който доказа, че има завиден потенциал. Недостатък на изпълнението определено бяха индианските напявания на кийбордиста Boreas, които по никакъв начин не се вместваха в цялостното настроение на музиката. За сметка на това неговите харш вокали пък допълваха успешно водещите крясъци на Z. Winter. Имената на повечето песни бяха изкрещявани по стар блек метъл обичай и човек трудно можеше да разбере точните им наименования. Една разбрахме със сигурност – “War Of One”, която може би беше и най-запомнящото им се изпълнение. След близо 45 минути блек беше време и за финландската машина. Още с първите акорди публиката съвсем се активизира и недвусмислено се разбра коя е най-очакваната за вечерта група. Този път те се разпростряха и из по-старите неща от творчеството си, за разлика от предишния им концерт на родна почва, когато направиха прочит само на актуалния тогава “Winternight Tragedies”. Чухме класиките “Eskhata” от едноименния албум и “Kuolon Tanssi” от “ChaosBorn”, които не бяха единствените изпети на техния роден език. Другите две бяха съответно “Tuhat Vuotta” от съвсем пресния нов албум “Location: Cold” и “Verikansa”, на която публиката откликна най-силно, точно както се получи и преди две години. Наскоро напусналият ги кийбордист Tero не присъстваше, въпреки че качеството на звука беше такова, че неговото участие надали би било забелязано така или иначе. Още от появата на Revenge си пролича, че този път организаторите са се постарали повече с озвучаването, в сравнение с предходното гостуване на Catamenia. Въпреки че все още има какво да се желае от него. И на трите групи ударните бяха твърде преобладаващи, особено чинелите. На места пък заглъхваха водещите китари, както и вокалите, което доказваше недобре балансирания звук. Това личеше най-вече при Catamenia, за съжаление, където инструментите са най-много. Човек трябваше да познава отлично творчеството им, за да различи отделните сола, освен където двете китари свиреха синхронно. Друг проблем при Catamenia беше пеенето на беквокалиста Ari Nissila, който явно не чуваше добре монитора си и така и не успя да оправи неразбирателството със звуковите техници. Вероятно това провали и изпяването на една-две песни от последните два албума. Иначе групата се представи по очаквания достоен начин и въпреки звуковите затруднения показаха, че са една от водещите формации в съвременната мелодик-дет сцена, не по-лоши от групи като Bodom, Norther, Impaled Nazarene и други свои именити финландски колеги. Новият албум беше представен подобаващо още с абсолютните резачки “Closed Gates of Hope” и “The Day When The Sun Faded Away”, приети отлично от публиката, въпреки че все още не ги познаваше добре. Бяха изпълнени и цели два кавъра: “Fuel For Hatred” на Satyricon и метъл класиката “I Wanna Be Somebody” на W.A.S.P., на която всички пяха с пълно гърло. За съжаление сетът на Cata беше твърде кратък този път, едва 45 минути, явно в резултат на умората от дългия път и концерта им предния ден в Румъния. Въпреки това тези, които бяха отишли с желанието да ги видят втори път, останаха доволни. След края на шоуто по-търпеливите имаха възможността да стиснат ръце с групата, да вземат автографи, да се снимат, или просто да поговорят. Вокалистът Оли се оказа най-разговорчив и демонстрира знанията си по български език, научени явно още от преди, като тегли една сочна псувня в стил Христо Стоичков, а и ни изясни значението на Verikansa – нация на кръвта. След това музикантите се качиха в буса си с румънска регистрация и отпрашиха към следващата си дестинация. Ние им пожелахме успех с турнето, а те от своя страна ни обещаха, че отново ще ги видим. Ако това се случи пак след две години, ще се заформи един добър цикъл, но несвързан с името им за тези, знаещи какво всъщност значи то.

Тъй като не се смятаме за никакви журналисти или нещо подобно, ще нарушим кодекса за даване на лично мнение. Никак не ни се искаше да свършваме описанието на това радостно събитие с критика към родните фенове, но този път вече няма да мълчим. Не е ясно къде бяха прехвалените с отличния си вкус български метъли, които дори от кумова срама трябваше да уважат факта, че група от световно ниво ни е дошла на крака срещу напълно символичната сума от 15 лева за вход. Всеки, зовящ се фен на мелодик блек/дет стила, трябваше да е там. Явно все още не можем да разберем, че ако не подкрепяме групите, идващи у нас, те просто ще спрат да идват и тогава ще бъдем принудени да даваме значително повече средства, за да ги гледаме в чужбина. Какви ли не капризни оправдания се чуват, когато дойде време да се ходи на концерт, а всъщност българският фен предпочита да изпие или изпуши парите, с които би могъл да уважи уж “любимата” си група. Цялостното ни поведение и мислене трябва да се промени, ако искаме да се вдигне стандартът на провежданите у нас концерти, но това може да се случи само с присъствие. Не смятаме, че феновете са се пренаситили, както се говореше това лято, защото всъщност този сезон видяхме едва няколко прояви, тъй като грандиозните обещания за какви ли не фестове рухнаха като кула от карти. Фест е ясно, че няма да видим скоро, но поне можем да проявим повече уважение към любимите си групи и да присъстваме на техните концерти, като с това покажем, че наистина сме метъли, а не само да се бием в гърдите, наричайки се такива напразно.