За шестнадесети пореден път, от 4-ти до 6-ти август в малкото селце Wacken в Северна Германия се проведе известният метъл фестивал Wacken Open Air. Над 50 групи, които свиреха на три открити и една закрита сцена, сътвориха незабравимо преживяване за събралите се хиляди фенове, които независимо от почти постоянно изливащия се дъжд и многото кал, три дни се забавляваха слушайки любимата си музика.

Първи ден: Този ден четири групи щяха да разтърсят едната от двете основни сцени, или така наречената True metal сцена, като това щеше да послужи за лека загрявка за предстоящите два истински фестивални дни. Първи на сцената се качиха Tristania. Сетът им започна с откриващото парче “Libre” на последния им албум. За съжаление се оказа, че дори на такъв голям фестивал, озвучението може да не е на ниво, което за щастие беше твърде рядко явление. От трите вокала, единствено дет вокалът се чуваше добре – нито чистите мъжки, нито оперните женски вокали бяха на ниво. Групата изпълни основно неща от “Ashes”, като между тях забиха и “World Of Glass”, “Beyond The Veil” и “Angellore”. След сравнително краткия им 45-минутен сет, на сцената излязоха дуум метъл легендите от Candlemass. Много ентусиазъм, добро сценично поведение, непрекъснати разпявки на публиката от страна на облечения в расо Messiah Marcolin. Добре балансиран сетлист между песни от последния им едноименен албум – “Black Dwarf”, “Copernicus”, “Assassin Of Light” и стари парчета като “At The Gallows End”, “A Sorcerer’s Pledge” и др. Учудващо не изпълниха вечната класика “Mirror, Mirror”, но това ни най-малко не помрачи перфектното им представяне. Кратка почивка и смяна на инструментите и от дуум метъл стилът премина към индъстриъл. На сцената бяха немските пионери в този жанр Oomph!. Напълно непозната за мен група допреди време, но изпълнението им на живо ме накара да съжалявам, че по-отдавна не съм оценил тяхната музика. Не разбирах нито дума от текстовете им на немски, но определено изпълнението им имаше голям заряд, а самото поведение на групата, чиито членове до един бяха издокарани в усмирителни ризи, накара публиката да се раздвижи добре. След едночасовото шоу на немците дойде време сцената да бъде подготвена за хедлайнерите на вечерта – Nightwish. След краткото интро на последния им студиен албум, финландците излязоха в целия си блясък и изнесоха едно добро представление пред 40,000-ната публика. Сетлистът не съдържаше песни от първите им два албума, но за сметка на това мъжката част на групата изпълни кавър на Pink Floyd, a Tarja беше оставена сама да изпълни финската песен “Kuolema Tekee Taiteilijan”. Цялото им шоу беше съпроводено с много светлинни и пироефекти, както подобава за хедлайнери на подобен фестивал, а след бисовете “Over The Hills And Far Away”, “Ghost Love Score” и “Wish I Had An Angel”, под нестихващите аплодисменти на многохилядната публика, небето над Wacken беше осветено от красиви фойерверки, ознаменуващи края на първия ден от фестивала, или така наречената A Night To Remember.

Втори ден: Още в 11 часа преди обяд бе поставено началото на 16-часовия метъл маратон под ниско надвисналите дъждовни облаци. Преди да представя групите, които имах удоволствието да наблюдавам, ще спомена, че човек просто няма физическата възможност да гледа всичко в двата фестивални дни, тъй като почти винаги имаше две едновременно свирещи групи на различни сцени. По тази причина нямах възможност да гледам Naglafar, Obituary, Bloodbath, Zyklon, Marduk и още доста групи, които биха представлявали интерес за феновете на най-екстремните стилове в метъла. Първата група за мен този ден беше Mercenary. Датската метъл формация определено има голямо бъдеще – много стабилно поведение на сцената и изсвирени перфектно песни. Още от първите акорди на “Redestructdead”, та чак до завършващата “11 Dreams”, леко рехавата публика припяваше здраво със своите любимци. С две думи – много добро събуждане за метъл фестивал. След тях на голямата сцена излязоха Morgana Lefay. На живо тази група определено звучеше по-тежко, отколкото в студийните си албуми. Сетлистът включваше песни от всички албуми на групата, като последния им запис “Grand Materia” беше представен от песните “Hollow” и “Angel’s Deceit”. Малко изчакване и на същата сцена се появиха Sonata Arctica. Честно да си призная, въобще не съм фен на финландците и затова изгледах тяхното изпълнение без особени емоции, като малко преди края се насочих към Party сцената, където хората вече бяха започнали борба за по-предни места за Ensiferum. Смятам, че това беше организаторска грешка – да сложат тази много добра банда да свири на малката Party сцена, на която мястото отредено за публиката, беше твърде недостатъчно.С първите звуци на “Iron” настана повсеместно пого, което продължи през цялото време, докато музикантите на сцената редяха една след друга песните си “Toker Of Time”, “Tale Of Revenge”, “Little Dreamer”, “Battle Song”. Един час музика, изпълнена с много настроение и майсторство. Финландците определено затвърдиха впечатлението за много симпатична и приятна група у феновете. Евала на Petri Lindroos, който не само че продължава да твори в Norther, но и съвсем достойно замества напусналия Jari Maenpaa. След Ensiferum за мен беше време за почивка и събиране на сили за кулминацията на вечерта – четири групи, на които смятах да бъда в първите редици. Затова Metal Church и Obituary бяха изслушани отдалеч, криейки се от непрестанния дъжд, който започна да се излива от небето над Wacken. В 18:00 часа вече се бяхме настанили пред голямата сцена, бършейки стичащата се по нас вода и чакайки Edguy. Тяхното излизане на сцената леко се забави, но под буйните възгласи на публиката, групата се появи, току-що пристигнала от участие в Швеция. Пълно себераздаване от Tobias Sammet и компания! Вокалът не спря да тича по сцената, пеейки; изливаше бутилка след бутилка вода върху главата си, в знак на съпричастност с мократа до кости публика. По едно време прибра микрофона в колана си и започна да се изкачва по скелето на сцената. Стигна до върха и от около 15 метра височина, без обезопасителни колани или въжета, започна да пее “Tears Of A Mandrake”. С изтичането на отреденото им време, групата си взе сбогом с публиката, непропускайки да рекламира новия си сингъл “Superheroes” и напусна фестивала, като за съжаление не успя да отдели полагащото се време за среща с феновете. Другата голяма сцена в това време беше подредена с най-цветните и живописни декори на фестивала. Там започваше изпълнението на холандците Within Temptation. Тяхното изпълнение беше добро време за почивка на премръзналите фенове, още повече, че беше изгряло малко слънце за разнообразие в сивия и дъждовен ден. Групата започна с изпълнения основно от последния си албъм – “The Silent Force”, като изпълни повече от половината парчета от него. Естествено, изпълниха и станалите хитове “Mother Earth” и “Ice Queen”, с която всъщност и завършиха представянето си. Звукът им беше перфектен, независимо от излялия се дъжд и повредата в едната камера по едно време, но моето настроение беше леко помрачено от плъзналия слух, че фаворитите ми от Machine Head закъсняват и тяхното излизане на сцената може да се забави с един час. Голяма заблуда, която ми коства здрав спринт през калта, голямо блъскане с фенове, за да си пробия път до първите редове и много отнесени псувни на немски. Американците излязоха точно навреме и започнаха тоталното размазване на публиката с “Imperium”. Първоначално си мислех, че по-консервативно настроените фенове на Wacken няма да харесат модерното траш звучене на Robb Flynn и компания, но това беше голяма заблуда. Из цялата публика се започна зверско пого, crowd surfing и дране на познатите текстове на заредилите се “Take My Scars”, “The Blood, The Sweat, The Tears” (или както беше представена... The Beeeeeers), “Old”, “Ten Ton Hammer”, “Bulldozer”. Machine Head от своя страна не останаха длъжни на раздаващата се публика и непрекъснато окуражаваха с поведението си на сцената още по-бруталното пого в предните редове. Лека почивка беше посветената на трагично загиналия Dimebag Darrel с “Descend The Shades Of Night”, след която демонстративно бяха строшени акустичните китари и последва познатия призив “Let freedom ring with a shotgun blaaaaast” и борбата за оцеляване сред побеснелите метъли продължи с пълна сила. Преклонението си пред своите идоли Machine Head изразиха, като изпълниха кавъри на “Creeping Death”, “Territory”, “Walk”, “A New Level” и “The Trooper”, съответно на Metallica, Sepultura, Pantera и Iron Maiden. Неописуемо е преживяването да си сред десетохилядна тълпа и край теб с пълно гърло всички да пеят тези метъл химни. Завършекът на сета беше стандартен – “Fuck It All”, или по-културно казано, “Block” и като за финал - огромен circle pit, който прерастна в бойно поле при последните акорди на култовата песен от дебютния албум на бандата. За втори път в живота ми Machine Head доказаха, че за група на живо са едни от любимците ми. След тях ми трябваха десетина минути да си събера силите и да се насоча влачейки подгъващи се крака към Party сцената, където се очертаваше здрав дет метъл купон със събралите се отново Gorefest. Холандците бяха подбрали един вид best of сетлист и се отчетоха с песни от цялото си творчество, като по-леките им албуми “Chapter 13” и “Soul Survivor” бяха по-малко застъпени за сметка на брутални хитове като “The Glorious Dead”, “State Of Mind”, “The Mass Insanity” от първите им творения. Малко преди да свършат Gorefest, се почуствах толкова капнал, че реших да се отдам на почивка и се отправих към палатката, като минавайки погледах и послушах Apocalyptica. След полунощ и след дълга гореща баня, успях преди да заспя да се отбия пак във фестивалната зона, където Corvus Corax бяха изкарали цял хор и сума ти инструменталисти на сцената, за да изпълнят премиерно на живо своята версия на “Carmina Burana”. Невпечатлен особено от тях, дочаках последните групи за този ден (вече нощ) – Turisas на Party сцената и Samael на блек метъл сцената. И двете групи се представиха отлично, но предвид късния час и умората, не успях да им се насладя напълно. Turisas изпълниха целия си албум “Battle Metal”, издокарани като викингски бойци, а звукът на фанфарите им огласяше целия къмпинг. Samael заложиха основно на по-новите си индъстриъл неща, като последния им албум “Reign Of Light” беше представен най-силно, а от по-старите неща чухме “Rain” и “Shining Kingdom” от албума “Passage”. Дългият и изтощителен ден най-после завърши. Едва прибрал се в палатката, научих, че съм пропуснал surprise act-а на фестивала Stratovarius! Събраната отново група била излязла и изпълнила три песни между Machine Head и Gorefest, но аз явно съм бил толкова пребит, че въобще не съм разбрал. Единственото успокоение е фактът, че обикновено групите, които са surprise act някоя година, на следващата са сред хедлайнерите на фестивала. Така че на WOA 2006 може да се очаква завръщането на Stratovarius, като между другото бяха обявени и първите потвърдили групи за следващата година – Children Of Bodom, Soilwork, Subway To Sally, In Extremo и Die Apokalyptischen Reiter. След фестивала беше обявена и още една група за догодина – Emperor! През 2006-та феновете на блека определено ще окупират Wacken.

Трети ден: Времето този ден, за наша радост, беше малко по-добро от предния. Калта си оставаше неописуема, но поне дъждът не валеше непрестанно, а се изливаше на бързо преминаващи облаци. И този ден още от преди обяд започнаха концертите на двете големи сцени. Четирите групи, които гледах в ранния следобед на този ден, не са ми от любимите и като цяло не съм запознат много с тях, така че накратко ще споделя впечатленията си, без да мога да кажа точно какви песни са изпълнявали. Първи за деня излязоха британците DragonForce, спечелили си тази година популярност покрай това, че бяха подгряваща група на Iron Maiden по време на европейското им турне. Приятно, еднообразно, технично изсвирени песни. Китаристите им (единия от азиатски произход) не престанаха да тичат по сцената, като едновременно с това свиреха в перфектен синхрон, а солата им се редуваха едно след друго с голяма бързина. След тях на другата сцена се присъединих към феновете, чакащи Suffocation. Брутален олдскуул американски дет метъл – много доволно! Голямо реване направи гологлавият им вокал, а китаристите им си счупиха вратовете от куфеене. Почти не съм запознат с тях, така че за мен беше просто интересно да видя брутална дет метъл група наживо. На True metal сцената беше ред на Overkill. За това лято имаше надежда, че траш ветераните ще огреят българския фен, но уви. И има защо да съжеляват феновете в България за пропуска - много добре се представи групата според мен, като сценично поведение и свирене. Единствената песен, която познавах, беше началната, едноименна песен “Overkill”, кавър на Motorhead. След тях на Black metal сцената излизаха Dissection. За някои идоли, за други не - аз спадах към втората група и само се отбих да видя как се справят. Направи ми впечатление, че групата беше замеряна от публиката с плюшени мечета и играчки. Нямам идея защо. Това накратко беше програмата през деня - с една дума, леко скучновата за мен, но затова пък вечерта беше адски интригуваща! Още към 18:30 пред Party сцената трудно можеше да се намери място, а публиката настървено прииждаше с идеята да се забавляват заедно с излизащите на сцената Finntroll. По същото време на голямата Black сцена излизаха Marduk пред много по-малко публика. Страшно забавно шоу, яки песни от всички албуми на групата и много зверско пого пред самата сцена – с това може да се опише изпълнението на финландците. Публиката не спря да куфее неистово и да се радва на любимците си до последния акорд на “Еliytres”. Сред редовите фенове забелязах китариста и басиста на Ensiferum, които с бира в ръка пригласяха на колегите си. Голяма част от публиката след това изпълнение се насочи към True metal сцената, където сценичните работиници правеха декори от “ледени” планини, на фона на които се извисяваше огромен чук. След минути на сцената излязоха HammerFall и веднага си пролича, че това са едни от любимците на публиката на фестивал като Wacken. Започна се едно бутане за по-предно място и непрекъснати crowd-surfing-и. Поне пет пъти над публиката мина един ентусиаст, размахващ гумен чук в едната ръка и припяващ на всички песни на своите любимци. Пълния сетлист беше “Secrets”, “Riders Of The Storm”, “Renegade”, “Let The Hammer Fall”, “The Templar Flame”, “Fury Of The Wild”, “Hammerfall”, “Hammer Of Justice”, “Crimson Thunder”, “Heading The Call”, “Templars Of Steel”, “Blood Bound”, “Hearts On Fire”. Следващи в програмата бяха Kreator. Това беше една от големите групи за мен като цяло на фестивала. Сред гъсти кълба червен и зелен пушек, немските траш идоли забиха много злобно и яростно своя едночасов сет, като застъпиха здраво новия албум с “Enemy Of God”, “Impossible Brutality”, “Suicide Terrorist”, “Voices Of The Dead”, “The Ancient Plague”, но изпълниха и по-стари неща, като “People Of The Lie”, “Flag Of Hate”, “Tormentor”, “Extreme Aggression”, “Pleasure To Kill”. Публиката не преставаше да куфее и погото, постоянно подтиквано от виковете на Mille, беше зловещо на моменти. Основните хедлайнери на тазгодишното издание на фестивала бяха събралите се за турне Accept. На тяхното двучасово шоу родните фенове също успяха да се насладят това лято. Изпълнението на Wacken почти не се различаваше от това в Каварна, като цялата немска публика припяваше на превърналите се в класики “Metal Heart”, “Princess Of The Dawn”, “Balls To The Wall” и други песни от албумите на немските хеви ветерани. Udo и компания показаха, че и на тази преклонна възраст могат два часа да забавляват многохилядната публика, харесваща всякакви екстремни стилове. Главозамайващи фойерверки и пиро ефекти съпроводиха края на изпълнението на метъл легендите и като за финал доброто време пак ни изпсипа проливен дъжд на главите! След този студен душ, последното, което гледах на фестивала бяха Sentenced. Това турне се води прощално за финландската група, тъй като официално обявиха, че излезлият тази година студиен “The Funeral Album” е последният за тях. Откриха с песните “Excuse Me While I Kill Myself” и “May Today Become The Day”, като след тях аз, силно премръзнал, реших, че ми стигат толкова концерти за деня и се прибрах в палатката си, като с това за мен привърши фестивалът. Официално той беше закрит от Onkel Tom, но за тях не си направих труда да напусна топлия си спален чувал и отново да се озова в калния ад навън.

Така се изниза и третият фестивален ден и за наше съжаление трябваше да поемаме дългия път обратно за България, преживели една мечта, събрали много нови впечатления, но и за съжаление питайки се кога ще могат всички родни фенове да се докоснат до магията на летните метъл фестивали.