Тази година в ъндърграунда определено са на мода атмосферичните жанрове. Вече излязоха албуми с потенциал да бъдат бъдещи класики. Естествено, всеки човек, опиянен от музиката, която харесва, е готов да определи всичко за класическо. Но каквото и да си говорим ние, само времето може да покаже истината – какво ще остане и какво ще бъде забравено. Днес обаче, четейки този материал, ще бъдеш открехнат за един нов албум, който най-малкото заслужава да бъде чут.
Et Moriemur са несъмнено интересна група, може би дори без аналог в света на тежката музика. И докато латинското име не прави кой знае какво впечатление, то лириките на песните, написани на същия език (и не само), будят възхищение. Чешката формация е различна от всичко, което можеш да чуеш в съвременния дуум метъл, а дали тази уникалност е целенасочено търсена или просто творческият подход е такъв – това е без значение.
Et Moriemur идва от латински и означава “и ние ще умрем”. Обаче излиза, че мрачното име съвсем не пречи на музикантите да проявяват чувство за хумор. Албумът се казва “Epigrammata”, в превод – “Епиграми”. Още тук се разкрива сатиричното начало, на което се уповава групата. Как точно ще се открои сатирата в дуум метъл албум? Ами не се откроява, или поне не и ако не се обърне внимание на текстовете. Само че ако си сред мнозинството, което хал-хабер понятие няма от латински, изобщо няма да ти бъде лесно.
Като оставим лекото противоречие при проследяването на посланието, всичко останало е без грешка. Не се заблуждавай, музиката изобщо не е весела. Има моменти, в които тя е наистина зловеща – сякаш си пуснал един от онези класически хорър филми, в които само от музиката настръхваш. Един момент, в който всичко утихва и остава само партия на пиано, изсвирена от една ръка, само с по един тон, без каквито и да било акорди – при цялото богатство от музикални инструменти и звуци, които се срещат в “Epigrammata”, подобен момент може да изправи всеки косъм по тялото ти.
Атмосферата като цяло е доста църковна. По-често ще чуеш грегориански хорове, отколкото соло вокали. Точно този подход прави музиката интересна и по-различна от другите албуми на пазара. Речитативите, рядкото включване на харш вокали, постоянно чуващият се орган, на места струнните секции и флейтите, и, разбира се, гореспоменатото пиано – всички тези елементи сякаш те пращат назад във времето, в папския двор в периода XV-XVIII в.
“Epigrammata” е оригинален и креативен албум. Музиката не се натрапва, може да бъде фонова, но може да е и много повече. Почитателите на атмосферичните територии между дуум и блек метъла ще могат да оценят Et Moriemur.
