Едва две седмици преди втория концерт на Steve Vai в България, за който се говореше от месеци, стана ясно кой е отговорен за организацията. Хората от новата промоутърска фирма Pick And More са тези, на които трябва да благодарим за възможността да гледаме отново гениалния маестро, пет години след дебюта му на родна земя. На 16-ти ноември в 20 часа, когато по план трябваше да започне шоуто, Зала 1 на Националния дворец на културата беше вече пълна. Тук е мястото да отбележа, че организацията беше отлична и след минимално забавяне светлините угаснаха и на сцената излезе групата на Eric Sardinas. В продължение на петдесетина минути тримата забиха приятен, сравнително неангажиращ блусарски рок с доста препратки към легендарния Jimi Hendrix. Последва 15-минутна пауза за смяна на апаратурата и под прожекторите се появиха Steve Vai и четиримата му спътници.
Перфектното озвучаване беше от особена важност за пълноценното възприемане на изпълнението им. Дори в момента, когато едновременно звучаха четири електрически китари, саундът остана балансиран и чист. Бандата наблегна на материал от новия си дългосвирещ албум – “Real Illusions: Reflections”, а някои от по-старите парчета чухме в неочаквано раздвижени лайв аранжименти. Steve е известен с непринуденото си сценично поведение и всевъзможните маймунджълъци, на които и сега станахме свидетели. Той не спря да търчи по сцената, да танцува, да се задява с публиката; свири с помощта на бирена бутилка; дори по време на едно от парчетата се разходи из оркестрината, свирейки. Тънкото му чувство за хумор периодично разведряваше обстановката – Steve се подиграваше сам със себе си и с колегите си, отвреме навреме пускаше по някой майтап... Jeremy Colson също се оказа голям веселяк, което пролича най-силно в малката перкусионно-китарна заигравка, която осъществи с Vai. Личеше си, че петимата си прекарват страхотно на сцената, което нямаше как да не се пренесе и върху публиката. Цялата банда демонстрира покъртителна техника, а мистър Vai, за разлика от повечето китарни светила, се показа широко скроен, като позволи на всеки от съпътстващите го музиканти да изпъкне с индивидуалните си умения. Имаше сола на китара, клавир, барабани и бас, изпълнени респективно от Dave Weiner, Jeremy Colson, Tony MacAlpine и Billy Sheehan - еднакво впечатляващи с майсторска реализация. Големи инструменталисти, всеки от тях – с ярко присъствие. Поклон! Непрестанни импровизации, леещи се привидно без каквото и да е усилие, радваха слуха на 4000 фена. Виртуозите ни разходиха из безброй различни стилове, а Steve многократно сменяше китари и експериментираше с причудливи ефекти. Завършващи черти на звуковата вакханалия придаваха станалите запазена марка на групата китарни двубои между Vai и не по-малко техничният мултиинструменталист MacAlpine. В средата на шоуто за разнообразие бе вмъкнат кратък акустичен сет, който внесе приятен контраст в грандиозното тричасово музикално пиршество. Бисът се състоеше от две невероятни композиции - "Liberty" и "For the Love of God", като включваше още кавър интерпретация на "My Guitar Wants To Kill Your Mama" (Frank Zappa), за която към групата се присъедини и Eric Sardinas. Почти цялото представление беше заснето и части от него вероятно ще намерят място в предстоящо DVD издание.
Steve Vai завърши спектакъла с думите, че през този месец се навършват 25 години от началото на концертната му дейност и не би могъл да се отблагодари за честта да отбележи този повод, като свири за втори път в България. А ние, присъствалите на това неповторимо събитие, едва ли бихме могли да му се отблагодарим за магията, която сподели с нас.
