Зимата постепенно си отива, температурите започват да се катерят над нулата и възниква мисълта дали не е време за смяна на дъждовния и (само)убийствен дуум метъл плейлист с нещо по-жизнерадостно и топлокръвно. За щастие, предвидливите Monster Magnet вече имат готово решение и на този казус. Е, запознайте се с “Mindfucker”.
Записът съдържа десет песни, първа от които е “Rocket Freak” – класическо Monster Magnet парче, пълно с енергия, бързи рифове, не особено приличен и смислен текст и е съвсем възможно да представлява съвременната адаптирана версия на “Rocket Queen”. “Soul” следва същия фабулен сценарий, както впрочем и останалите осем парчета, затова и е доста трудно да се опишат поотделно с нещо прекалено характерно, но две-три от тях ясно се отличават с няколко по-свежи идеи. Заглавната “Mindfucker” например е като песен на Kiss на анаболи, където лирическата обстановка тотално се mindfuck-ва. Ако имате някакви съмнения по въпроса, може да обърнете специално внимание на “Teasin’ the worm with your nuclear churn, the girl with cyclopean eye.” Хм?
“I’m God” е още едно от по-интересните попадения, където наркотиците явно са си казали думата и са спомогнали за блус, груув, фюжън и стоунър метъл влиянията, които се прокрадват от време на време. “Drowning” продължава започнатото и още повече засилва създадената от “I’m God” атмосфера, а едни най-добрите китарни моменти в целия албум я правят изключително запомняща се. Последвалите ”Ejection” и “Want Some” отново имат по-класическо и хитово Monster Magnet звучене, примесено с много пънк, което обаче се губи в по-баналните и леко скучни “Brainwashed” и “All Day Midnight”. За радост “When the Hammer Comes Down” спасява положението точно навреме и завършва достойно записа като най-тежкото, най-доброто и най-идейно парче в него.
“Mindfucker”, както си личи и по самото му име, е поредното доказателство, че на американците от Ню Джърси отново не им дреме. Не им дреме достатъчно, че да измислят нормално заглавие на албум, не им дреме и че, както обикновено, този албум няма да покаже почти нищо ново. Както знаем, Monster Magnet са от музикантите, които изобщо не си падат по изненадите. Добре разработената им хард рок формула с щипка пънк и психеделия вече почти три десетилетия работи безотказно, затова и никой няма намерения да я променя. В “Mindfucker” отново няма нито дълбоки размисли, нито кой знае колко сложна музика, а за експерименти и стилови промени няма как да стане дума. Всичко е просто и ясно. Това е и причината толкова много фенове да ги следват неотклонно през годините – защото получават точно това, което очакват и както го очакват. Без да се напрягат много и без да полагат никакви усилия, всичките им видове лоши настроения са елиминирани чрез големи количества непринуден и закачлив рокенрол. А отговорът на “Are there happy endings? Is there a sun up in the sky?” определено е да.
