На 9-и октомври в софийската зала “Христо Ботев” българските метъл фенове имаха честта да присъстват на концерта на една от най-популярните английски групи – Paradise Lost. Предварително обявеният час за начало бе 19:30. Тогава на сцената трябваше да излязат родните банди Кълн и Suffer H. За съжаление, поради закъснение на хедлайнерите и мудното им отношение към подготовката за концерта, той започна два часа по-късно и участието им автоматично отпадна. Изнервената тълпа бързо запълни залата в очакване на началото.
Публиката наброяваше 2500-3000 души и значително неспокойна от чакането, посрещна своите любимци. Англичаните откриха сета си с “Don’t Belong” и до края на шоуто изпълниха почти всички парчета от новия си едноименен албум. За концерта си в София и още няколко града, основният китарист Greg Mackintosh бе заменен от колегата си Milton Evans, по здравословни причини. Въпреки отсъствието му, останалите музиканти се справяха отлично. Неусетно се изредиха още от новите и някои стари песни – “Erased”, “Grey”, “Mystify”, “Hallowed Land”. Първоначалните проблеми с озвучаването на вокалите бяха премахнати своевременно. В определени моменти и китарните партии загубваха мощта си, но това не помрачи еуфорията на екзалтираната публика. Всички скачаха и пееха заедно с Nick Holmes и компания. Очевидна бе изненадата на групата от пълната зала и лудите им почитатели. За пореден път българските фенове доказаха, че са едни от най-темпераментните. След още няколко парчета, в това число неувереното изпълнение на “As I Die” и последвалите го “No Celebration” и “One Second”, Paradise Lost се прибраха зад кулисите. Това предизвика вълна от скандирания и вече станалото традиционно маршируване на място, което разтърси цялата зала. Не след дълго петорката излезе отново, за да изсвири поредните четири песни – “Last Time”, “Forever After”, “Over The Madness” и “Say Just Words”. Дотук всичко вървеше много добре. Феновете не спираха да подкрепят своите любимци, а групата свиреше стегнато. Не станахме свидетели на някакво впечатляващо сценично поведение, но и не беше необходимо, имайки предвид стиловата ориентираност на групата. На няколко пъти публиката бе заснета от китариста, а Nick успяваше да накара всички ръце да се вдигнат във въздуха, за да пляскат като един. Атмосферата в залата бе повече от приповдигната, когато дойде време за второто скриване на бандата, което изглеждаше, че ще бъде и последното за вечерта. Усилията на хората да чуят още се възнаградиха и Paradise Lost изсвириха една от най-известните си и успешни песни – “Mouth”. За съжаление нейният край ознаменува и края на целия концерт. Английските готици се сбогуваха с публиката, оставяйки няколко хиляди от тях по-щастливи.
За много хора тази вечер сбъдна мечтите им. В други остана тягостното чувство от продължителното чакане преди началото и не особено доброто отношение на охранителите на концерта към тях. За отбелязване е високата цена на алкохола във фоайето на залата – и този път не бе пропусната възможността за получаване на по-големи приходи. Много обвиниха организатора за всички негативи, но според момчетата от подгряващите банди, той е направил всичко възможно концертът да бъде максимално добър. Хората, дошли да видят Paradise Lost, без да са техни фенове, останаха разочаровани, защото не чуха и видяха това, което да ги накара, ако не да заобичат музиката им, то поне да бъдат впечатлени от изсвирването й наживо. Въпреки множеството проблеми, които го съпътстваха, концертът на Paradise Lost се превърна в празник за техните почитатели. Чухме едни от най-добрите им парчета на родна сцена в рамките на малко повече от час, със затаен дъх. Остава надеждата, че подобни проблеми при организирането на големи събития няма да се случват пак и българските метъли ще получават полагащото им се отношение и организация, за която плащат.
