Gost е резултат от сатурацията на модерната западна метъл сцена – артист, който е решил, че ще действа сам и различно, извън конвенционалните рамки. Той отхвърля реалните инструменти и се обръща към синтетичния звук, като запазва тежката идеология. Приема образа на Баалберит – библиотекар на Ада, готов да възпее Сатаната като отмъщение спрямо един свят, който го предава. Митологията е интересна, а символът – повече от ясен.
След като усвои силата на Бегемота и прекоси Ада в предишните си издания, Gost показва готовност да се надскочи. И смята да направи това насилствено, чрез музика, която обладава. Това намерение се реализира именно с “Possessor”.
Рядко се среща толкова добър старт на произведение: първите два трака цялостно представят есенцията на музиката, тематиката ѝ и стила на изпълнителя. Албумът разглежда демоничното обладаване – от бягството на демона от Ада през мъките на екзорсизма до страха и последствията. Преждевременно успява умело да избегне всички очаквани клишета. Представя различна гледна точка на типичния разказ, в който антагонистът и протагонистът са ясно разграничени. Отвъд това, за тези, които обичат да ровят за смисъл зад инструментала, този труд ще се окаже емоционален и дори личен. Музиката е невиждан и нечестив фюжън между метъл, денс и електроника. Както в даден момент сме облени в бластбийтове и тежки, извратени синтезатори, в следващия ни огряват мажорни прогресии, изградени от църковни хорове. В някои песни ни посрещат зверски крещящи вокали, в други – чисти, напомнящи на индъстриъла. Музиката тук е способна същевременно да напомня за най-черните, сатанистки групи, докато ви раздвижва, а Gost гради това с умерено, рамкирано композиране, което нарушава винаги щом може. Отхвърлена е и типичната модерна структура на музиката, като тук се набляга на логическата последователност на самата история. Изключенията са основно вокалните тракове. И някак всичко това безконфликтно стои в един траклист. Мастерирането е великолепно, предвид използваните звуци и противоречивите им величини. А продукцията, заедно с подбора и обработката на включените семпли, придава стегнат и завършен вид – нещо, което често липсваше досега в дискографията на проекта.
Лесно можем да етикираме сегменти от “Possessor” като елементарни или незапомнящи се, но в целостта си това е един прогресив албум, който надскача всички граници и постига най-предизвикателното: да бъде нещо свое. Той, някак, е всеки изброен по-горе жанр и същевременно – нито един от тях.
Gost все повече показва себе си. С това издание той сменя и сценичното облекло – няма я вече маската, с която преди излизаше на сцената. Макар чертите му отново да са скрити под качулка, то самото сваляне на маската е символичен жест – музиката тук е по-близо до него от всякога. Вече не се опитва да прави електроника, имитираща метъл или обратното, а това. И именно подходът, отдадеността и амбицията, с които създава, доказват, че просто не е нужна дефиниция на „това”.
