Концертът на финландските блек метъл герои Catamenia по някакво стечение на обстоятелствата съвпадна с празника на славянската писменост - 24-ти май. Most Of Evil Music и музикална компания O4З бяха избрали софийското читалище “Иван Вазов” за арена на шоуто – удачно решение, предвид факта, че залата бе повече от достатъчна за присъстващите 250-300 поклонници на мрачния северняшкия метъл. Имаше какво да се иска от гледна точка на организация: въпреки предварително обявененото отваряне на вратите за 18 часа, присъстващите бяха допуснати едва към 20. След това чакане почти нямаше – групите излизаха бързо една след друга, като кратки паузи бяха наложени единствено поради смяната и настройката на инструментите. Спектакъла откриха родните екстремисти от The Revenge Project – безспорно най-силната ни концертна формация (а и една от тези с най-качествени композиции, съдейки по чутото от дебютния им албум “The Dawn Of Nothingness”). Техничарски мелодичен траш/дет, изпълнен с респектиращ професионализъм и много отдаденост – главорезни рифове, маниашки сола, редуващи се убийствена скорост и смазваща тежест. Публиката нямаше как да остане безучастна и закономерно съпроводи изпълнението на Deimoz, Staffa и компания с неспирно куфеене и мошинг. След края на сравнително краткия сет MaxPain се извини на феновете заради невъзможността бандата да излезе на бис, каквото бе всеобщото желание.
Втори се появиха българските блек метъл законодатели Korozy, добре познати на почитателите на този тип музика у нас. Безумно майсторското барабанене на Trolon бе особено впечатляващо, бидейки съизмеримо с вокално-китарното присъствие на иконата G McManus. Добро сценично поведение, безупречно свирене и достоен отклик от страна на присъстващите - нищо чудно, имайки предвид, че Korozy винаги са били силни на живо. Четиримата забиха предимно нови парчета, като завършиха с шедьовъра “Tsar Samuil’s Endless Night”. Сякаш напук на очакванията (а и на логиката), звукът прогресивно се разваляше с всяка следваща група. Трети излязоха румънците Vokodlok, които едва ли мнозина ще запомнят с друго освен с доста бездарния им опит да докарат мрачно олдскуул звучене. Възможно е и на лошото озвучаване отчасти да се дължи негативното ми впечатление от тях - китарата беше с отвратителен дисторшън, размазващ тоновете в един нечленоразделен шум, а единственият инструмент, който се чуваше както трябва, беше басът. След като свириха повече парчета, отколкото позволява добрият вкус за една подгряваща банда, Vokodlok отстъпиха място на хедлайнерите.
Catamenia се качиха на сцената, съпътствани от възторжените възгласи на тълпата, за да отприщят едночасова вълна от скоростно-мелодичен блек, белязан с типичното финландско звучене. Музикантите се раздадоха и свириха с много желание, но колко от това свирене успяхме да чуем, е съвсем друг въпрос. Смея да твърдя, че това беше най-плачевно озвученият концерт на чужда група, дошла да свири у нас. След като се стигна дотам, че китарите да заглушават останалите инструменти (а понякога и вокалите), как да почувства човек иначе толкова красивата музика на финландците? Клавир не се чуваше изобщо, дори барабаните на много моменти се губеха... Това, разбира се, не попречи на бандата да се раздаде докрай, свирейки с огромно желание и ентусиазъм. Чухме класики като “Talviyon Varjot”, както и много нови парчета: “Verikansa”, “The Crystal Stream”, “The Ancient” и други от актуалния “Winternight Tragedies” (в това число и кавъра на Satyricon с “Fuel For Hatred”). Новият вокалист O. J. се стараеше, подкрепян с чисти партии от клавириста Tero, докато Riku, Ari и Mikko бяха увлечени в бясна надпревара. Момчетата останаха видимо доволни от реакцията на публиката и отвърнаха с много непринудено отношение. След края на сета Catamenia се върнаха за още една песен, но втори бис не последва, въпреки мощните възгласи.
В заключение: радваща е тенденцията все повече екстремни групировки да посещават България, но явно трябва да мине още време, преди да се научим да организираме адекватно подобни събития.
