Концертът на бащите на прогресив рока напълни до пръсване Зала 1 на НДК. Не за мое учудване, публиката беше изключително разнородна - Jethro Tull могат да се гордеят с няколко поколения почитатели. Организацията беше на ниво и лайвът започна без излишно забавяне. В 20:30 - половин час след обявеното за начало на събитието време, под прожекторите се появиха героите на вечерта - Ian Anderson, Martin Barre, Andrew Giddings, Jonathan Noyce и Doane Perry. Опасенията на някои, че ще наблюдават едно статично "пенсионерско" шоу, се разпиляха още с откриващите "Living In The Past" и "Nothing Is Easy", последвали задължителното "Aqua-intro". Без да обикалят сцената на галоп, петимата определено свиреха с чувство и добро настроение. За атмосферата в залата допълнително допринесе богатият набор от танцови стъпки и прочие сценични маймунджълъци на Ian Anderson, който между отделните изпълнения пускаше и по някой свеж майтап в английски стил. Без да е болезнено силен, звукът беше перфектно балансиран и чист - едно от най-добрите постижения в организираните досега от SME концерти.

Чухме "Beggar's Farm" от "This Was", "With You There To Help Me" от "Benefit", "Eurology" от соловия "Rupi`s Dance" на Ian и "Farm On The Freeway" от "Crest Of A Knave". Редуваха се класически и джаз пасажи, гарнирани с блус и етно рок - въобще, еклектичната комбинация, с която свързваме музиката на Jethro Tull. Присъстващите станаха част от една близо двучасова разходка из богатата дискография на групата, плод на над 35-годишна музикална кариера. Изсвирени бяха още "Pavane", "Weathercock", "A Week Of Moments" и "Mother Goose", а заглавните композиции от едноименните албуми "Songs From The Wood", "Too Old To Rock 'N' Roll: Too Young To Die" и "Heavy Horses" бяха сляти в едно. Флейтата на Anderson бе като жива и пееше в ръцете му, допълвайки се със синтезатора на Andrew Giddings, който на моменти хващаше и акордеона. Самият глас на фронтмена също беше на впечатляващо ниво. Китарата на Martin Barre като цяло остана на по-заден план, което направи още по-вълшебни няколкото момента, в които можехме да се насладим на самостоятелната й игра. Особено силно бе изпълнена инструменталната "Morris Minus" от соловия "A Trick Of Memory" на Barre. Кулминацията си шоуто достигна по време на изпълнението на "Budapest", а след "Aqualung" публиката изпрати групата на крака и не седна по местата си през целия бис, включил "Wind Up", "Locomotive Breath" и "Cheerio". Jethro Tull демонстрираха много изтънченост и класа, създавайки един изискан спектакъл, който поне аз дълго ще помня.