
Breaking Benjamin са се доказали като надежден източник за качествен алтърнатив. Една от групите, установила летвата и стандарта за самия жанр. Американците са си позволили малко промяна през годините, което им е гарантирало статута – и на стила, и на позицията. Предвид репутацията им на абсолютен хитмейкър, това е разбираемо.
Сега, с “Ember”, виждаме за първи път един по-завършен вид на версия на стила им. Една по-разнообразена версия, в която не се страхуват да звучат по различен начин. Макар стилът да е същият, то малка капка към привкуса му може да направи голяма разлика, и именно това се опитва да постигне тазгодишният им албум.
Още в началото на траклиста си проличава промяната. Осезаемо по-централна позиция заема тежкият звук. Въпреки че това не измества типичните паразитни и мелодични сегменти, сякаш всичко е в по-твърд минор, което променя привкуса из основи. Отделно преобладава и един по-накъсан звук на мелодичните партии, което ги кара да звучат по-оригинално и прогресивно. Модерните сегменти също са намерили място в композициите, но на правилните моменти, така че да не подразнят дълголетните фенове. Хитаджийският подход отново се вихри, като парче след парче слушателят остава задоволен и вглъбен в музиката. И из всичко това – повече ярост, повече емоция и по-тъмни мисли, вплетени в текстовете. Цялостно, албумът напомня леко на работата на Red (но със значително по-адекватни вокали). Макар че феновете на състава ще останат доволни, а някои от тях – дори изненадани, е време да се признае, че групата не се е променила особено. Чисто стилистично, дори и с тези гореупоменати освежаващи добавки, под всичко си личи същата конструкция. А дори в самия траклист някои от припевите е лесно да бъдат сбъркани един с друг. Да не говорим извън него. Невъзможно е тяхната мелодичност и паразитност да бъдат отречени, както и професионализмът, с който са изпълнени и изградени. Но са същите. При това, не за първи път.
Частта от феновете, която иска още от същото, ще бъде удовлетворена напълно. Налице е не просто поредното издание, а “Ember”, който дори съумява да разнообрази вече познатата формула. А освен това, този по-тежък вкус много отива на Breaking Benjamin и то точно в тази умерена доза. Определено има какво да се чуе, на какво да се покуфее и какво да ви се заклещи в главите с дни. Но от друга страна – прекалените повторения, цялостно в дискографията, вече проличават.
Да, може да се каже, че е време за някаква промяна. Дори не цялостна – може би една идея над демонстрираното тук. Но също, нека не забравяме факта, че именно така тази банда е запазила своето място в йерархията на алтърнатива. Налице са всичките качества, които са ги възнесли още от техния генезис: хитове, типичен звук, мелодичност. Ще е изключително любопитно да се види нещо повече от групата. Но реално погледнато – не им е нужно.