Дългоочакваният "Metal Meeting" на родните почитатели на хеви метъла с групите Saxon, Doro, Circle II Circle и Dionysus се състоя благодарение на SME в Зимния дворец на спорта само три дни (05.12.2003) след като залата бе разтърсена от немските пауър крале Helloween. Организацията беше безупречна и за разлика от друг път, първите пристигнали бяха допуснати в обявения за начало на концерта час. Бе проведен кратък саундчек, след който към 19:15 на сцената се появи българската подгряваща банда - Sheky & The Bloody Boys. Публиката все още ми изглеждаше смешно малка. Шеки, известен с превъплъщенията си в стил Ozzy Osbourne, се раздаде на присъстващите, но уви - те не му отвърнаха със същото. Нито хубавият му и силен глас, нито сценичните маймунджълъци и призива "Rock 'n Roll!" можаха да преодолеят апатията на тълпата. Стилово групата не пасваше съвсем на събитието с мелодичния си хард рок, но не звучеше и като натрапена (както беше с Аналгин на концерта на Soulfly). Приятно впечатление ми направи наскоро присъединилият се като басист на групата Фънки - освен, че се справяше добре с партиите си, имаше и свежо сценично присъствие. Още от първите акорди пролича, че организаторите са се погрижили озвучаването да е особено мощно - подобаващо за концерт от такъв ранг.
След като в продължение на двайсетина минути забиваха на сцената, Шеки и компания отстъпиха място на първата чуждестранна група за вечерта, а именно - шведско-немската пауър шайка Dionysus. Водени от небезизвестния Olaf Hayer, познат ни от соловите творби на Luca Turilli и сочен от мнозина за новия Michael Kiske, момчетата изпълниха няколко парчета от предстоящия си втори албум - "Anima Mundi". Музикантите стояха адекватно на сцената, като китаристът Johnny Ohlin демонстрира отлична техника, а басистът Nobby дивееше за трима. Новите композиции звучаха интересно, но очаквах повече песни от дебютния "Sign Of Truth". Единствената ми критка към изпълнението на Dionysus е свързана с клавирния звук, или по-точно, с почти пълната недоловимост на такъв. Вината за това не бе в самата група и тя беше изпратена с овации от публиката, която вече бе започнала да придобива достойни за събитието размери (около 2000 души).
След кратко чакане, по време на което техниците понастроиха барабаните, излязоха Circle II Circle - бандата на емблематичния вокалист Zachary Stevens (ex-Savatage). След скорошното напускане на старите членове на състава, Zak явно се е видял принуден набързо да събере сесийни музиканти, що-годе способни да изсвирят необходимия материал. Особено китаристите бяха под всякаква критика - некомпетентността им пролича най-ярко в солата. Групата изсвири едни от най-силните парчета на Circle II Circle: "Out Of Reach", "Lies" и "The Circle". Въпреки че прогресив нишката се губеше някъде в китарния шум, а клавири просто липсваха, невероятният глас на Zak бе достатъчен, за да впечатли тълпата. Последваха класически песни от периода му със Savatage: "Edge Of Thorns" (за която на клавир асистира басистът на Doro Nick Douglass), "Nothing's Going On" и "Taunting Cobras". Цялостното ми впечатление от Circle II Circle е положително, макар на живо да видях не бандата, записала прекрасния "Watching In Silence".
Към 21 часа на сцената се появи групата на немската хеви метъл кралица Doro Pesch. От самото начало пролича, че музикантите са много надъхани - от тях буквално струеше енергия! Публиката отвърна на ентусиазма им, подканяна от неостаряващата Doro, чийто глас на живо по нищо не се различаваше от студийните записи. Станахме свидетели на разходка из цялата дискография на бандата, като песните бяха изсвирени с нужната прецизност, а звукът бе добре балансиран. В сета намериха място и класики от Warlock-епохата като "Burning The Witches", "Metal Racer" и "True As Steel". Изпълнението на Doro завърши с химновата "All We Are", в изпяването на която съществена роля взеха и феновете. Оттегляки се под заслужени овации, Doro и компания отстъпиха място на хедлайнерите за вечерта…
Двайсетина минути след оттеглянето на Doro, английските хеви ветерани Saxon нахлуха с гръм и трясък на сцената, започвайки шоуто си с култовата "Heavy Metal Thunder". Още първите акорди на Paul Quinn и Doug Scarratt хвърлиха публиката в еуфория, която достигна своя връх с появата на легендарния Biff Byford. Чухме още (не точно в този ред) "Motorcycle Man", "Stallions Of The Highway", "Rock The Nations", "Are We Travellers In Time" и други. Saxon изпълниха и впечатляващо добър кавър на класическата "Court Of The Crimson King" на King Crimson, за която на сцената се появи най-успелият български китарист - Николо Коцев (Brazen Abbot). Без да прибягва до палячовщини, Biff демонстира силно сценично поведение и през цялото време контролираше тълпата, като същевременно пеенето му бе отлично. Гръмотевичните бас партии на Nibbs Carter и китарният разстрел на Quinn и Scarratt изведоха инструменталните способности на състава извън всякакво съмнение. Около средата на лайва присъстващите имаха възможността да чуят и унищожително барабанно соло на Fritz Randow, в кулминацията на което той свиреше, жонглирайки, с три палки. Последваха "The Eagle Has Landed" и "Crusader", след което Saxon се скриха за кратко зад сцената, но възгласите на публиката скоро ги върнаха на бис. Чухме кратко, но доволно технично соло на Doug Scarratt, както и песните "747", "Denim & Leather" и "Wheels Of Steel". Тогава дойде и краят на концерта. Учудващо бе държанието на групата, която след като цяла вечер се отнасяше приятелски с публиката, не си взе довиждане както подобава, а директно се изниза зад сцената. Това не помрачи радостта ни от концерта - толкова качествен метъл за една нощ е нещо, което ще помним дълго…
