Dimmu Borgir продължава да бъде едно зловещо име, което отеква силно по коридорите на мрачната зала на славата. През годините норвежката мело/симфо блек формация от Норвегия си изгради репутацията на безупречна машина, която не спира да търси нови посоки за развитие и да разбива оковите на жанр, който до известна степен бе формиран от самите тях и който продължава да вдъхновява и произвежда множество успешни състави и до днес. Смелостта, с която легендарните музиканти се отправят към поредното си експериментаторско пътешествие бива редовно посрещана с противоречиви реакции и обвинения за предателство. Сякаш на голяма част от почитателите така и не им става ясно, че при изкуството творческата свобода, идваща от сърцето на създателя би трябвало винаги да се извисява по-нависоко от претенциите на публиката.

Композирането, записването и издаването на “Eonian” отне осем дълги години, съпътствани от пълна тишина и липса на концертни изяви, които повдигнаха сериозни въпроси относно бъдещето на бандата. А след като ключовата информация за творбата беше разкрита публично, Dimmu Borgir и екипа им така и не се ангажираха с подробно описание на албума и стилистичното му звучене. Цялата тази мистерия се оказва и едно от най-силните оръжия на деветата творба на скандинавските музикални екстремисти, тъй като почти едночасовата тава е изпълнена с интересни изненади. Мащабната продукция и амбициозните симфонични и хорови аранжименти са директно продължение на рисковия “Abrahadabra”, но този път се откриват значително повече препратки към по-старото творчество на Borgir, изразени предимно в засилената роля на клавишните инструменти и мистичните синтезаторни бленди, (напомнящи на атмосферата в класиките “Enthrone Darkness Triumphant” и най-вече “Spiritual Black Dimensions” и култовите партии на Mustis), както и индъстриъл звуците в откриващата “The Unveiling” (които напомнят за мощната “Allegiance” от “Death Cult Armageddon”). Ролята на ключовите магьосници Silenoz и Galder е засилена също, като двамата не спират да впечатляват с красивите си китарни мелодии и хармонии, придавайки на музиката значително по-органично звучене.

Когато става дума за сериозна музика, композиционното развитие на творците трябва да бъде признавано и окуражавано, дори и то да не ги вписва в определени рамки. В крайна сметка, качественото изкуство си остава такова, независимо от етикета, който ще му бъде залепен. “Eonian” е поредният завой в непредвидимото творчество на Dimmu Borgir, доказващ ни, че и в най-мрачните музикални жанрове можем да открием завладяваща красота.