Първото пришествие на Primordial на българска земя се състоя на 14-и ноември в култовата зала "Христо Ботев". Ще започна с лошите си впечатления около мероприятието, тъй като те са по-малко от добрите. Най-големият минус беше калпавата организация, която от своя страна доведе до обидно ниска посещаемост на въпросния концерт. Тук нямам предвид организацията и озвучаването на самия концерт - те бяха на повече от задоволително ниво, поне за родните стандарти. Иде реч за рекламата и предварителната продажба на билети. Фирма Горгон можеше да си направи труда да осигури повече публичност на проявата - всичко, което аз видях, бе едно участие във Фрактура. Ясно е, че който се интересува от ъндърграунд, ще разбере за концерта, но има хора без Интернет, за които някой и друг плакат на централно място би бил добре дошъл. Освен това, билетите бяха пуснати едва няколко дни преди концерта (за сравнение - тези за Ancient бяха в продажба седмици преди събитието). Но както и да е... След двайсетминутно лутане в нощната тъма около залата и след още толкова чакане във фоайето, със Siegfried, MTT1000 и Beelzebub заехме места на предния ред. Още тогава забелязах, че присъстващите са твърде малко - не повече от 200 души. Впоследствие не станаха и повече.
Концертът започна около 20 часа, открит от гърците Out Of The Lair. Макар жанрово да не пасваха на духа на събитието, бяха посрещнати добре от публиката, вместо да бъдат освиркани (за което родните блекари ми се издигнаха в очите). Изпълниха няколко парчета в техния си характерен стил - китарен пауър метъл. Нищо прекалено сложно или трудно откъм техника, но все пак - интересно, имаше и с мярка включени дет елементи в една-две песни. Много добро впечатление оставиха в мен китаристът и вокалистът им (който също свиреше на китара). В един момент чух нещо странно напомнящо на Annihilator, но не съм сигурен дали беше кавър... Накрая музикантите хвърлиха няколко диска на метълите, след което отстъпиха място на...
"Трансилванските" блекари Negura Bunget, които (поне за мен) се оказаха голямото разочарование на вечерта. Може би след Out Of The Lair не съм бил с нужната нагласа за музиката им, може би озвучаването ми е попречило да я схвана както трябва... не знам. Факт е, че чутото не ми допадна - елементарни "примитивни" китарни постройки, хаотични вокали (иначе гласът на пича беше доста добът за стила; интродукцията, която проведе сам, беше впечатляващо зловеща)... и ненужно дълги песни. Клавиристът (този човек имаше най-изумителната коса, която съм виждал!) внасяше приятно разнообразие, барабанистът също беше от класа, но това не бе достатъчно, за да разсее отегчението ми. Освен другите инструменталисти, имаше и един тип, застанал пред ксилофон (който така и не видях да използва) и два тъпана. Участие той взе някъде в средата на изпълнението на бандата. Като цяло, личеше си, че имат оригинални идеи, но не мисля, че бяха оползотворени както трябва. Част от представянето на Negura Bunget бе свирене на огромен рог (в изпълнение на вокалиста), представляващо прелюдия към една от песните. Румънците по някое време изпълниха кавър на Hypocrisy, а сетът им завърши достойно с "I am The Black Wizards" на Emperor.
Почти моментално след Negura Bunget на сцената се появиха хедлайнерите - ирландците Primordial. Сценичното поведение на китаристите беше леко дървено - момчетата си стояха по местата, чинно свирейки партиите си и куфеейки. За сметка на това, вокалистът Alan Nemtheanga компенсираше липсата им на ентусиазъм с невероятното си сценично присъствие - човекът буквално се раздаде на публиката. Малкият брой присъстващи явно никак не го притесняваше - не спря да обикаля сцената, да жестикулира в тон с музиката, да окуражава хората... Още в началото Alan изхвърли поставката за микрофона си, а до края на концерта все увиваше кабела около врата си, "бесейки" се и т.н. Забавно... Откъм музика шоуто беше изключително! Ясен и същевременно силен звук, групата свири много точно, а вокалите, редуващи се между чисти напеви и зловещи врясъци, допълваха идеално картината. Като цяло - много емоционално концертно представяне. Подканвани непрекъснато от Alan с думите "My friends, my brothers" и прочие, феновете дадоха всичко от себе си, за да се чувства бандата ценена, въпреки ниската посещаемост. Публиката изкара Primordial два пъти на бис - може би щяха да свирят и още, ако сесийният им басист знаеше всички песни. Преживяването беше невероятно, дано такива неща се случват по-често у нас!
Цялото шоу бе записано с любителска камера, така че с малко късмет може и да се видим скоро в някое специално издание на Primordial.
